|
| *** |
Нека вместо траурни слова прочетем нещичко от живото му слово. Вечната памет е в него.
-----------------------------------
- Дребните страхове най-голям страх държат. Някога рисковете бяха по-страшни, а повече хора рискуваха. Комунистите Кольо Георгиев и Бети Коен предложиха аз, безпартийният, да оглавя "Хумор, сатира и забава" в БНР. Това на онуй време беше риск. Защото дойде 1968, пак се замразихме и аз изхвърчах. Но с чест - помолиха ме да подам оставка. Габриел Бенадов, и той партиец, буквално каза: мен ме е срам... И ми се извини от името на партията - нещо, което тя и досега не е направила, де. Ако нямаше такива хора в тая партия, къде щяхме да сме ние? Те не се бояха от отговорност. Взеха ме в БНТ, Иван Славков и Кольо Петров ме бранеха като лъвове. Само аз да бях... Като накажеха някой от ранга на Радой, все имаше отнякъде тайна грижа. Валери Петров в немилост преведе Шекспир - и той гладен не остана, и за културата ни богатство. И пак се сещам за лустрацията, тоя срам за България. С нея ще ударят само някой свестен и способен човек - от комунистическите кретени не е останал никой.
- Разгеле за кретените - как е културното положение?
- Влошава се бързо и сигурно. Пазарният принцип при нашия жизнен уровен е убийствен. Хората жертват по 5000 за кино - за някое американско пата-кюта, но не и за книги. Човек като чете от детинство, всичко си рисува в съзнанието, построява свои неповторими герои. А сега в главата му се тъпчат лоши копия. Па и добри да са... Няма човек, като чете за Петко Войвода, да не види Васко Михайлов. Така се ограбва фантазията. А с чуждите зрелища - националното. Аз един българин не мога да си го представя без нещо в главата от Ботев или Вапцаров. Какво ще излезе от дете на родители, които не му предават нищо от националната култура? Никой не се ражда престъпник - биологично таралежите наистина се раждат без бодли. Но нечулите за Ботев и Вапцаров възпроизвеждат некултурно, аморално, асоциално поколение. А защо се възхищавам от Индия...
- И аз! И аз!
- Този народ не е покварен от западното влияние и има шанс да си остане такъв, като заеме само полезното. Ама ние ли ще се учим от Изтока? А Западът и не мисли да ни приема. Тоя Шенген е клуб на богаташи, в реномиран клуб-ресторант до прага не пускат просяка... А че ни обещавали разни работи - то е политика, пресичане на руското влияние. Що не ни кажат открито, че по-рано от 2010 г. няма да стане? И тогава едва ли... Защо да живея с илюзията за Европа, като няма да съм жив?
- Ти ли бе, Марко? С тоя таралежов инат?
- Пък може и да не ща! Защо веднага покорно приемаме ограниченията, защо европейското законодателство да не влезе в сила, когато ни приемат? А то плащаме отсега, пък кифлата - след 10 г. Или ни заповядат да спрем "Козлодуй". Виж ти... А не може ли обратното? Първо ни приемете, ние после ще го спрем? Балканската политика - това ни е работата. Прословутият македонски език - ами не можем ние да им казваме, че те говорели на развален български. Защо да не водим политика обща за изчистване на двата езика, да се обогатим взаимно с колорит? Ще се разбираме идеално. Аз и сега всичко разбирам на македонски, виж - за трънски ми трябва преводач.
- Нещо като езиково съавторство тип братя Мормареви?
- С Мориц работихме заедно 40 г., децата ни раснаха заедно. Аз и сега усещам къде Мориц не е съгласен и ме поправя. И го слушам!
--------------------------------------------------------------------------------------------------
(Из серията "Бележити съвременници на Миряна Башева", 5 декември 1998 г.)
