Никога не съм бил в управлението на тази държава. О, ако би рекъл господ, знам какво да направя. Всичките си предизборни обещания ще изпиша с едри букви по стените на кабинета си. И за всяко обещание ще назнача министър. Да речем - министър на повишения жизнен уровен. Всеки ден ще го викам да ми докладва как и с колко го е повишил. Или - министър на повишената култура! С портфейл, обаче. Без портфейл култура не става. Него пък ще гоня за състоянието на българската литература, театър, кино, но не да ми дрънка ни врели, ни кипели, а да казва конкретно колко български книги са издадени, какви български пиеси са поставени, колко български филми излизат месечно на екран и, най-важното, как се отнася народът към новосътвореното. В правителството ми ще има и министър на престъпността... Не, звучи подвеждащо. Нека бъде министър против престъпността. Знае се за какво ще го гоня.

Вижда се, че мечтите ми са не просто да бъда в управлението на тази държава, а да съм й министър-председател, ама на бодлива крава бог рога не дава. Ако даваше, в първия си работен ден щях да закача на стената, между портретите на Ботев и Левски, пробитите си гащи, кърпената си риза, празния си портфейл, за да ми напомнят, че съм част от този народ, който ме е избрал.

Ама пък някакси не върви, като влезе чужда делегация в кабинета ми, да се натъкне най-напред на скъсаните ми гащи. Излагащо за родината ми ще е. Още по-малко върви на тясното стълбище пред скромния ми апартамент да виси денонощно охрана. Да, в името на народа, ще се настаня в нов, широк апартамент, та ако Кеворкян рече да ме включи с телемост във "Всяка неделя", телезрителите да видят в какви апартаменти ще заживеят съгласно предизборните ми обещания. Бих ходил и пеша на работа, но пък откъде-накъде разните му там дебеловрати мошеници ще се движат в луксозни коли из пътищата на родината ми, а аз ще ходя пеш. Ще вземе да ме съжали някой приятел и да ми подари ягуар с натъпкани в търбуха му конски сили, както сега чуждите посланици подаряват туй-онуй на возещата се все още тук и там в лади полиция, или пък някой и друг компютър, или нещо за хапване на изгладнелите ни деца от сиропиталищата...

Само това остана, на министър-председателя автомобил да подарят. Или игла и конец, за да си закърпи съдраните гащи. Признателните гласоподаватели ще се обидят. Луксозна кола ще взема, държавна, та българското знаменце, закачено на калника й, да не виси забило от срам поглед в броне-ламарината, а да се вее гордо.

Поне за ден ме направи, о, боже, ако не министър-председател, то поне министър на финансите, че да увелича пенсиите, не, не на всички, само на мама и тате, и на брато, естествено. Няма да взема да разстройвам цялостния бюджет на държавата, я!

А на Тебе обещавам, о, Боже, да ходя на всяка литургия, що се предава по телевизията, да държа запалена свещ в ръка и смирено навел глава да се моля во имя Отца, и Сина, и Светаго Духа, та да види народът, че верен нему и на Тебе син Божи е турнал во главе на държавата ни.

21 юни 2004 г.