- Какви са земетресенията в Мексико, деца? - пита учителката.

- Да ти имам проблема, другарке! С тате и дядо не можем да се разберем от кого забременя мама, тя за Мексико пита - отвръща Иванчо.

Старият виц е жива действителност с оглед на медиите у нас: досущ Иванчо се втеляват в местни драми при важни събития по света. Изключителното у дома се възвисява до обща съдба. Това улеснява продажбата по същия начин, по който и ярката реклама се продава със стоките. Особено преди избори.

Ето я кампанията за преизбор или избор на президент. Пак е съдбовно: бълнуват за Армагедон, баят над "дясното" и "лявото", хвърлят боб за "центъра" и "царя" при "да" или "не" за 2007 в ЕС, пробват мъжествени и женствени кандидат/к/и. Но всеки знае, че това е заграждане на периметри, своего рода опикаване на места, из които ще предат котараците на оперативната политология и социологическия пиар. По която причина е фамилиарно като в латиноамериканска сапунка с бутафорни герои, теми и интериор. И нищо за Мексико.



А там тази година на 2 юли са най-интересните избори по света,



при които по конституция е забранено преизбиране на досегашния президент. Те разпределят и местата в парламента, от което ще зависят и отношенията на САЩ със Съединените мексикански щати, както е официалното име на страната. От СМЩ идват много по-сериозни главоболия за САЩ и национално-отговорните им политици с испанизацията, отколкото имат тия у нас с циганизацията. Ако съдим по предизборните сайтове, интересът е огромен и поради възможността сред сресаната компания на предвидими лидери южно от Рио Гранде да цъфне някой нов Уго Чавес. Но и това не е най-вълнуващото.

Най-интересното е, че в Мексико с пълна сила тече la otra campana, другата кампания. Тя е на Сапатистката армия за национално освобождение, водена от субкоманданте Маркос, прекръстил се на субделегадо Зеро. Отказът му от въоръжена борба през ноември 2005 бе мотивиран от тези избори. Маркос и сапатистите не участват в предизборната кампания, а подлагат под нея масово движение за взаимопомощ с похода си из тридесет и един щата след 1 януари 2006. Впрочем "la otra campanа" означава и "другото поле". То е под официалната политика, при която всички избори легитимират разновидности на постоянно господстващ елит. Докато същинският избор е между



неучастие или участие в инерцията на икономическия растеж,



който предполага изчерпване на ресурси и по-голяма несигурност. Затова другата кампания идеализира природния живот и личното спокойствие. Нейни говорители са я щурецът Дурито, я един куц петел, талисманът на Марко; те ръсят индиански притчи и политически съобщения из всякакви медии. Например, че ще събират геннонемодифицирана царевица за триста литра ракия и шарени пуловери за приятелската европейска левица - да й е топло в борбата срещу неолиберализма и етатизацията на ЕС. Сапатистите искрено се надяват съюзът да се провали. Или се търси цистерна с три тона бензин за Куба. Тук надеждата е, че Куба ще се задвижи. И се вари ракия, плетат се пуловери, намира се цистерна, като се иронизира сериозността на "голямата" политика. Отдръпването на хората от нея се усилва с участието им в интернет-форуми, училища за местни занаяти и танцово-политически вечеринки с Маркос. Кампанията също така иска да смени медийните заблуди с детски приказки и разходки в гората.

Отчасти това е мил вариант на някогашното дисидентско несъучастие в лъжата. Той идва след горчивия опит на инакомислието, получило власт; видя се, че е било инакоречие, забравено с политическия успех. Това



ярко личи в кариерите на предишни дисиденти



- от Даниел кон Бендит и Йошка Фишер до Александър Солженицин и Вацлав Хавел. За разлика от тях субкоманданте Маркос успя да осъществи политическите си видения в индианското самоуправление на провинция Чиапас. Там покрай местната революция със скиорска маска, АК "Калашников" и лаптоп се роди новият латиноамерикански символ на неконформизъм, съперничещ на Че Гевара. Сега той тръгва из останалите щати на Мексико. Дори така да се прокарват, както винаги се подозира, интересите на мощни компании в бедни села чрез богати водачи от градовете, кампанията е симптоматична за кризата в общия политически стил. Извън това, че е по Зоровски симпатична. Затова е любопитно как тя ще повлияе на тазгодишните най-важни избори в първата неделя на юли.

Повече от ясно е, че въпросът е екзотичен в действителност, чиито медийни отзвуци напомнят за Иванчовите проблеми. Неговата несъвместимост звучи и в друг стар латино-български сюжет; историята засега мълчи дали е виц или действителност.

Представят българската делегация за срещата на компартиите в Хавана:

- Слава на другарите от България, страната на Хорхе Димитров, героя, подпалил фашисткия Райхстаг.

На което Тодор Живков смутено отвръща:

- Благодарим, ама Георги Димитров не е палил Райхстага...

- Че какъв герой е тогава? - чудят се наивните латиноамерикански другари.

Това донякъде обяснява защо у нас никакъв Маркос не може да успее политически. Особено пък ако в предизборна кампания пече ракия за европейската левица и търси бензин за Куба.