Че насилието поражда насилие - това си го знаехме и преди. В Холивуд обаче рядко харчат 75 милиона долара, за да ни кажат някаква истина. (Обикновено ги харчат с охота, за да спраскат 50 коли и хеликоптера и да си развеят американското знаме.)

Виж, Спилбърг може да си позволи да заема всякакви граждански, кинаджийски и други позиции. Критиците обичат да спрягат всеки негов филм като фаворит за "Оскари"; напоследък обаче ни един не печели и режисьорът видимо се чувства комфортно от това. "Хвани ме, ако можеш", "Терминалът" и сега "Мюнхен" са ясни доказателства, че този режисьор може да прави не само суперпродукции, ситуирани в бъдещето. Огрубено казано, Спилбърг може да направи кино дори от телефонния указател.

"Мюнхен" не е с толкова невинно съдържание; той предизвика обществени брожения веднага след премиерата и остави еднакво недоволни и израелци, и палестинци. Желанието на автора му било да провокира размисъл, а вместо това провокирал размахвания на пръст. Макар да е режисьор на проеврейския "Списъкът на Шиндлер" и сам да е с еврейски произход, след най-новия си филм режисьорът бе заклеймен в антисемитизъм. Което за пореден път показва, че изкуството няма национална и верска принадлежност. Мнозина, включително и мозъкът на атентата от '72-а Мохамад Дауд, обвиниха Спилбърг в историческа неправдоподобност; това обаче е кино, не е документалистика.

Историята се знае, макар малцина от днешните посетители на "Арена" да имат спомени за нея в първо лице. На олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. 11 израелски спортисти са отвлечени и убити от палестински терористи. Спилбърг не е и първият, който прави филм по въпроса - "Един ден през септември" взе "Оскар" за документалистика през 2000-ата, а книгата "Отмъщение" на Джордж Джонас, която е в основата на Мюнхен, е адаптирана за тв екрана още през 80-те.

Този филм обаче се занимава по-малко със самия атентат (по-слабата първа част) и повече с последвалите - полуфикционални, полупотулени от правителствата - събития. Т.е. МОСАД изпраща ударна група да избие активистите на ООП, стоящи зад терористичния акт. Същевременно Спилбърг е успял да свърши и друга работа - да вкара в политическия контекст първата секссцена в творчеството си (та даже две).

Героят с изгубената невинност е Ерик Бана; в ролята на поръчителя на убийствата е Джефри Ръш; в групата наемници пък са Матийо Касовиц и бъдещият 007 Даниъл Крейг. Филмите на Спилбърг обаче не са актьорски; истинският герой при този режисьор е камерата. И тук резултатът е блестящ. Единственото, което може да се иска от "Мюнхен", е да беше един час по-късно. Но тия работи с уцелването на верния мащаб и съотношението му към собствените амбиции май само Питър Джаксън ги може...