Аз съм много инертен, домашар, неинициативен. Хората какви неща направиха, аз седя и гледам отстрани...

Реших - ще направя нещо голямо!

Зачудих се какво да е, отворих вестника и какво да прочета вътре - на 1 май била влязла в сила спогодбата за отпадане на туристическите визи между България и Япония. А така! Ето това ще е нещо голямо - да отида в Япония!

Обаче как ще пътувам? Самолетният билет до там е 700 евро! С влак излиза горе-долу пак толкова и ще пътувам цял месец. Най-добре да се посъветвам с някой българин, който вече е в Япония. Поразпитах този-онзи и стигнах до Коце Пешев, наш сънародник в Токио.

Свързах се с него за повече информация.

- Здравей, Коце! - казвам му.

- Живо-здраво! На японски домо годзаймаща! - казва ми той.

Минавам направо на темата, питам го как е пътувал до Япония.

- На автостоп! - обясни ми той. - Взе ме мой земляк с ТИР-а до Иран. Там взех на стоп бедуин с камили, човекът учил в България Международни икономически отношения. Във Виетнам стопирах велосипед. В Индия стопирах слон. В Китай взех на стоп рикша. После стопирах кораб и ей ме в Япония!

- С какво се занимаваш в тази далечна страна, Коце? - заопипвах почвата.

- Работя! Ама тихо, да не чуят тукашните, щото нямам зелена карта, нали съм турист. Обаче аз се борим. Тука имат една борба - сумо. Всички съм ги натръшкал.

Не му повярвах, казах му го направо:

- Сумистите са огромни мъже, как така ги побеждаваш?

- Знам фатка! - похвали ми се той. - Значи, докато японецът се моли, фърга ориз, кланя се и прави разни техни си табиети, аз го дебнем и като ми застане на сгода, като му теглим един шут в... как бяха на български, на японски им викат тохокава, като го изритам в тохокавите, оня пада като отсечен!

- Значи си спортна звезда? - завидях му.

- Абе, крия се, щото съм с туристическа виза - въздъхна той. - Обаче работя много! Вечер се боря сумо, сутрин работя във фабрика за суши. Това няма нищо общо с шкембе-чорбата, от мен да го знаеш! Тия нещо я режат рибата, правят, аз хич не й се церемоня, хващам един сушоар и духам докато изсъхне, като чироз стане сушито - и много се харчи.

Реших да се ориентирам към приключване, но не се сдържах да потърся и нещо пикантно:

- Какво най-много те впечатли в Япония, Коце?

- Влакът стрела! - сподели той. - Всека сутрин съм на гарата и го дебнем, веднъж не е закъснел с повече от 3 секунди! Аз мисля, че нарочно го правят това японците, за да ме дразнят! Обаче аз съм инат, ще ги дебна и няма начин да не им закъснее влакът!

- Благодаря, Коце, чакай ме! - казах му накрая.

И застягах куфарите за Япония.