Досега квото било - било. Вече и у нас върлува птичи грип.

Само че веднага личи кой народ е по-културен. В другите държави гинат прости патки, у нас - лебеди с пречупен полет. Тая поетичност у прелитащия не е тупнала от небето, а си е заемка от "Стандарт". Тоест пак отгоре иде, ама ето как: "Край Русе лебед се сгърчи в небето и тупна мъртъв в Дунав." Не ни се издребнява в тази критична минута, но все пак жив или нежив предмет би могъл да "тупне", падайки на твърдо, а не в реката. Дето и ледоход няма покрай затоплянето.

"Труд" го дава балансирано, цитирайки на 1-а стр. ветеринарен шеф: "Няма място за паника, но има място за тревога." Ала на същата страница има място и за редакционен коментар - "Как да вярваме, щом птици мрат?", където авторът демонстративно губи вяра в държавните институции.

Всъщност всеки си избира на кого за какво да вярва. Някой може да вярва например, че щом грипът долетя у нас на крилата на лебеди, значи това е неговата лебедова песен. Тоест малко му остава.

Хан Кубрат например, като усетил, че няма да го бъде, събрал наследниците си и направил педагогическо показно - знаете номера с пръчките. Знаят го и в СДС: "Кубратовият сноп дава акъл на десните" - пише "Труд" в кореспонденция от столичния хотел "Радисън", където споменатите десни умуват върху общата кандидатура за президент.

Те че няма да се разберат - ясно. То само съседната дописка стига: "Сините във Варна пак се цепят". Ама бива ли в такъв безсрамен кич да се превръща Кубратовият сноп - на фотото във вестника се виждат няколко клечки с различна дебелина, вързани в компанията на цвете. За издръжливост - едва ли е много здрав снопът, ама какви руси пиленца раздават снопчетата на съседната снимка... Ох, леле! Не се виждат лицата на младите седесарки, но ако съдим по погледите, дето им мятат Владимир Кисьов и Веселин Методиев, туй не ще да са грозни патета.

И тук идва логичният край: затваряме пилчарника.