Съдията влезе, свали тогата и седна на богато инкрустирания и резбован от дървеници стол, чиято облегалка се извисяваше три педи над главата му и завършваше с бюст на Дявола, който съсредоточено четеше евангелието. Съдебната система бе така проядена от тези дървеници, че те накрая се нахвърлиха озверели и върху столовете на магистратите. Изкуството им съперничеше на това на ренесансовите гении и правителството замисляше да превърне съдебната палата във филиал на Лувъра. Заради двата лъва отпред ще се казва Лъвъра, а за преодоляване на демографската криза президентът загрижен предлагаше да бъдат докарани и другите четири лъва от Лъвов мост. Когато бъдеше обезлъвен, щяха да боднат в четирите му краища по един червен фенер и пак щеше да се запази духът на тази част на стара София - Лавов мост.

- Господин Маймунянски, вие готов ли сте доброволно да се разделите с маймунитета, гарантиран ви от най-висшия орган на зоологическата градина - маймунента? - запита строго съдията и удари с чукчето по масата.

- Ами, вижте, първо искам да обясня някои неща, като ми позволите да се върна далеч назад в моето детство. Когато бях малък, ме маймунизираха срещу едра шишарка, но какво стана - не знам, нещо се обърка, ветеринарната медицина още не беше напреднала и оттогава аз си останах дълбоко белязан от тази детска болест и не един, а на два пъти я пипнах и така съм си до ден-днешен - с две едри шишарки. Ако не вярвате - пипнете да видите. Ма, моля ви, пипнете, пипнете, нека вещите лица ги пипнат и да се уверят, защото те са пряко доказателство в моя подкрепа. Вие нали признавате само фактите, които оставят горещи следи - извади той преките доказателства от джоба си и ги търкулна небрежно още топли, топли на бюрото на съдията и след тях замириса на изгоряло дърво, доволната му усмивка волно отлетя, закачи се за Рогатия и иззад гърба му се загледа в туй, дето четеше.

- С тези красиви горски произведения защо тогава не сте станали залесител, а сте се захванали с маймунските дела?

- Ама как, станах, разбира се. Детството предопредели съдбата ми на лесничей и природозащитник. Някога героите се женели за революциите, а аз се ожених за работата си. На сватбата ми пожелаваха - тази година булка, догодина люлка. Още в първата брачна нощ с тая работа - и извади лоста на властта, с който бе управлявал - посяхме две дъбици в градината, те пораснаха и на следващата година опънах люлка между тях, за да залюлея в нея мечтите си за един по-хубав град. Всяка година връзвах по една люлка, вече не мога да изляза на двора. Кристо видя заприличалия на "Сентръл парк" двор и започна своята световна опаковъчна кариера. Той претвори политическите ми идеи в изкуството. Колко добри дела сторих за София и ето ме - на, сега съм пред вас. Маймунентът е заприличал на подлеза на Подуяне, вие се занимавате с моите шишарки. Ами сложете в тоя полупроходим тунел автомати за детски играчки и гласувайте един полуприложим закон за коня да бъде преместен пред гарата. Ще дойде ден да оценят свършеното от мен! - рече той, свърши върху бюрото и отнесе чукчето.

Съдията пое в развълнувани шепи двете огромни шишарки, краката на стола й омекнаха, а катерицата у нея подивя и ги замъкна към хралупата.