Не обичам да се хваля, но има повод.

Подредих си голяма част от реконтрите в сборник и ги предлагам на уважаемата публика. Книжката се казва "Стари вестници" - щото, кажи-речи, цялото й съдържание първо е текло по страницата, която четете. Бездруго напоследък не съм много активен, време е за равносметка.

Съучастник в това дело е пловдивското издателство "Хермес" - така че предложения, оплаквания, вопли и сополи трябва да вървят и в тази посока. Споделена, дет' се вика, отговорност.

Реконтрата, знаете, е такъв жанр, дето има принадена стойност по курса на деня и духа на времето. Авторът се съсредоточава и лови мига. Някой път лови въздух или по-лошо. При подбора съм гледал да зачистя безнадеждно остарелите работи (при което паднаха едни от най-добрите), както и по-глупавките (и то нищо не остана почти - 140 стр.).

Познавайки до голяма степен публиката на рубриката "Реконтра" (от електронния форум на вестника), съм щастлив, че книжката ми има поне една функция. Тъй като много от авторите се подписват с псевдоними, читателите често си играят на "познай автора". Е, сега могат да си сверят показателите и - както се казва - да се заемат с нещо друго, ако си имат работа. Това с псевдонимите е интересна работа - има читатели, които се кланяха пред някои от превъплъщенията ми, а бясно ругаеха други. Някои казваха: "Не може да е той, много е тъпо това писание!"; други пък викаха: "Сигурно е той, кой друг ще снесе чак толкова маниакална простотия!" И така нататък. Всъщност често пъти са ме замеряли виртуално с домати и развалени яйца - понякога замерящите са ми смешни като котета, друг път ми е ставало мъчно. А интересното е, че най-оплюваните ми неща обикновено най са ми харесвали на мен лично. Лаская се от мисълта, че повторен прочит ще преобърне мнението на другаря читател. За мен най-голямото признание е, че Комарницки ми нарисува корицата.

В този ред на мисли - смятах, че познавам читателите си поименно (по ник най-малко), но обикаляйки напоследък болниците, с почуда установих, че имало и други, които ме четат. Че даже ме и харесват. Обаче не докторите, а болните! Което означава май, че има нещо патологично в мойта работа. Или пък болните имат време да мислят...

Здраве да е и до нови срещи.