Имам навик да чета интервюта на политици. Слушам също така техни изказвания. В петък редовно гледам парламентарния контрол. С голямо интерес следя колко те са загрижени за държавата и как се борят срещу ограбването й.

Защото всичко това ми напомня за историята с Лъжливото овчарче. Но не приказката, не! Приказката всички я знаем - лъжело Лъжливото овчарче, че са го нападнали вълци, хората се притичвали на помощ, а Лъжливото овчарче им се смеело. И когато вълците наистина дошли, никой не му повярвал и не му се притекъл на помощ.

Приказката е хубава и поучителна, но истинската история е съвсем друга.

Тя е следната:

- Помощ, хорааа, вълци нападнаха стадото! - така се деряло Лъжливото овчарче.

Хората - кой с брадва, кой със сопа - бегом на помощ! А Лъжливото им се хили:

- Майтап, бе! Кви вълци?!

На другия ден - пак:

- Хорааа, помогнете! Вълци, вълциии!

И пак:

- Абе много лесно се връзвате, бе!

На третия ден - същото изпълнение.

Минават месеци, година, две. И ето - отново:

- Хорааа, помогнете! Вълци изядоха стадото! Вълци, вълциии! Хораааа!

Носи се гласът на Лъжливото овчарче над гори и чукари, а ехото го връща обратно:

- …ълциии! …раааа!

След малко пак:

- Вълци ме нападнахааа! Хеееей! Няма ли кой да помогне, бе, мама му старааа! Хорааа!

Хората обаче - цъ! Не хукват да го спасяват. Седят си хората в селската кръчма, пият си мастика с мезе тиквени семки и се подсмихват под мустак:

- Вълци! Грънци - вълци! Ей, много лъже пустото му Лъжливо овчарче!

През това време на една горска поляна Лъжливото овчарче, облегнато удобно на мъхест пън и заобиколено от лоши другари, дояжда във вид на чеверме поредното агне, надига ту бъклицата с люта ракия, ту бъклицата с руйно вино и от време на време се провиква колкото му глас държи:

- Хорааа! Вълци нападнаха стадото, хорааа!

- Защо ги лъжеш? - пита го един от лошите другари. - Знаеш, че отдавна вече никой не ти вярва!

А Лъжливото овчарче заговорнически му намига:

- Трай сега! Аз ги лъжа, че има вълци, а те си мислят, че има стадо! Ей тука е цялата хитрина!

И пак протяга ръка към чевермето…