Мен природата явно ме е ощетила: нещо не ме влече да гледам спорт. Например никога не съм знаел, защо ако вкараш гол във вратата на противника е хубаво, а ако ритнеш топката в собствената - кофти. Тъй че като видя, че по телевизията почва спортно предаване, веднага се хващам за дистанционното.

Обаче в петък, 10 февруари, си казах, че това там не е просто спорт, а е Олимпиада, че е голямо събитие, а откриването на Олимпиадата - още по-голямо, и че не съм прав да не гледам церемонията. И храбро заседнах пред телевизора.

И добре съм направил, защото веднага научих, че делегациите щели да се явяват на стадиона по италианската азбука и че карабинерите били символ на Италия. И още няколко подробности, като тази, че спектакълът щял да се разиграва на няколко площада.

Озадачението ми обаче започна, когато мъжът-коментатор каза, че спортистите щели за първи път в историята на олимпийските игри да седят в средата на стадиона, но понеже определените са това места били ограничени, то и делегациите щели да бъдат представени само от по осем-десет души. Така щяло да бъде и с нашата делегация - тоест да не се изненадам, като ги видя толкова малко. И верно: от Андора се появиха горе-долу толкоз, а от Алжир - още по-малко, обаче тогава внезапно се изсипа делегацията на Австралия, (щото те са на буквата "А" по италианската азбука), и бяха маса народ, обаче след това влезе и Австрия, та стана направо ужас... След това Канада, Финландия..., а преди Финландия излезе Корея, но и от Корея бяха много повече от десет човека, но към Финландия коментаторът май вече беше забравил за ограничените места, ами предпочете да ми напомни пак за италианската азбука, която обяснява защо Канада и Финландия са толкова напред... Когато пък се появи Германия ми се каза, че да се чудиш как такава сериозна нация се явява с такива шарени костюми, че лично на нашия коментатор зеленото в костюмите им му идвало в повече, и накрая същият човек ме зашемети с удивителното изречение: "Ако започнем да изброяваме звездите, можем да стигнем до четвъртък." Почти съм сигурен, че е имал предвид звездите в германската делегация, но не се ловя на бас, защото по друг повод той ведро каза: "Нещо мониторчето ми е много малко, не мога да видя!" - та допущам, че може и да става въпрос за някакъв спортен хумор...

Междувременно (на "В" по италианската азбука) излезе нашата делегация, та си отдъхнах, защото и те бяха повече от "осем-десет". Тогава научих, че тя била съставена от "куфари", което вероятно също е някакъв спортен термин, но веднага ми казаха, че то не било вярно - това за куфарите, де - а по едно време разбрах, че в оригиналната музика, написана специално за церемонията по откриването на ХХ зимни олимпийски игри, била вмъкната още една "музичка" - тази от "Роки". Впрочем по отношение на музиката коментарът беше много точен: явно хората си разбираха от работата и постоянно ме открехваха кое парче е на Дона Съмър и защо то така подхожда на еди коя си делегация, а кое - на младия Майкъл Джаксън и с какво е свързано то...

Вероятно е можело да науча още много неща, обаче в един момент коментаторът каза развеселен, че еди-коя си мелодия го върнала в "...годините, когато ние с Боряна само гледахме телевизия..." - и именно тогава ме хвана яд на БНТ. Трябвало е да ги оставят тези хора САМО да си я гледат телевизията, а не да им извиват ръцете и да ги пращат чак в Италия да коментират!

Така или иначе коментарът не можа да ми помогне да обикна спорта. Лошо. Лошо, защото като видях на следващия ден в програмата, че щяло да има директно излъчване от XX зимни олимпийски игри в Торино, аз моментално си пуснах "Фолти Тауърс".

Във "Фолти Тауърс" глупостите поне са по сценарий и - колкото и да ми е странно - някак си са по-смислени.