12 Февруари 2006 22:07

фък... а верно ли на белите мечки кожата им е черна... а белата козина е като губер от оптични влакна... дето провайдват и акумулират слънчовото енърджи в телото на медведя...?

13 Февруари 2006 00:30

Да-а, тъжно...
Факт е, че никога не е късно да се изложиш... Не знам парите или липсата им е причина и достатъчно основание - въпрос на личен избор...

13 Февруари 2006 11:35

Повече инфо ще намерите тук: Натиснете тук
и тук: Натиснете тук

13 Февруари 2006 12:33

Шинов що са заяжда с Тодор Колев.... всеки е свободен да си изкарва хляба както намери..... творбите но Шинов да не са най-най .... аре нема нужда ...изложи са бай Шинов , изложи саааа ... сега остава да пуснеш вентилатора ...тююююю, язък!!!!

13 Февруари 2006 12:45

Едни Македонски снимат клип рекламен, друг Македонски списува чат-пат реконтри у газетата.И все за пусти хонорарец...Живот!Къде беше казано:"Не съди, за да не бъдеш съден". А и нещо за гредата и сламката в своето и чуждото око...

13 Февруари 2006 14:06

Веднъж излязох сам самичък на разходка
намирах се, обаче, аз тогава на Чукотка.
Видях там бяла мечка с черна кожа
и рекох си, че ще и тегля ножа.
Но хванах козината пухкава и гладка
и тогаз глава надигна мойта ...*
И вместо с ножа да пронижа таз медвежья шкура
набързо мечката аз нагостих със ...**
И от тогава мине се не мине малко време
идва мечката за да ми носи риба и тюлени.

Чук Чуков от Чукотка, зимата 2003


* съвест, предполагам (б. пр.)
** мед, навярно (б. пр.)

13 Февруари 2006 15:19

"Брей, че кучешки студ..."-каза си Етанолий Спиритонов, докато се измъкваше от служебния автомобил. Преди, обаче да е довършил фразата, се сети, че не е зле да се придържа към утвърдилата се терминология и веднага се поправи:"арктически студ бе сковал земята". Освен това по причина на същия този арктически студ в момента ползваше не служебния си автомобил, а мецомобил -луксозен S-класа, както се полагаше на ранга и новото му слежебно положение.
Тук той мислено отвори скоба и си напомни, че след поредното намиране на държавния глава бе назначен от него за шеф на супер-спец-служба. Полагаше му се луксозен автомобил, но за небивало студения период се наложи да бъде транспортиран с мечи впряг -два великолепни бели мечешки екземпляра (наричани още "ошкуй" бяха специално изписани от Арктика и спешно доставени с 3-месечна гаранция. Белите меци успешно преминаха експресен курс за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа в екстремални зимни условия, вписаха ги в баланса на службата и им зачислиха служител, който да ги води във ведомствения стол, да им лъска козината и следи черния им пърхот да не я грози.
Етанолий затвори скобата в мислите си, защото иначе рискуваше съдържанието й да погълне изцяло мисълта му и се насочи към служебния асансьор. Освен на партера, той спираше само на неговия етаж и поради тази причина което и копче да натиснеше все щеше да стигне до нужната му височина. Минавайки покрай секретаря си и дежурните, кой кимна с едва сдържана строгост и само с очи подкани секретаря да го последва със секретното си тефтерче в кабинета. Още не свалил шубата и ушанката с дискетно поставени на тях отличителните знаци на генерал, с един продължителен поглед върху секретаря се осведоми от енергичните кимания и недвусмислени знаци с очи за важното, разпореди се да не го безпокоят и го освободи. Огледа още веднъж просторния си кабинет, доволно вдиша деликатно ароматизирания въздух и разкопчавайки се в движение се насочи към будоара си. Обувка, обувка, чорап, чорап, панталон, ... та до ваната с ароматни соли, от която се издигаше гореща пара. Точно пред нея спря. Беше гол, но с непромокаеми генералски пагони на раменете, закрепени с ластични презраменници. Намести ги хубаво, изпъна се като прибра корема, перна ласкаво с ръка това, което леко стърчеше под него, няколко пъти премести тежестта на тялото пети-пръсти, пети -пръсти, подскочи рязко нагоре, размаха крака във въздуха и живописно и най-вече шумно цамбурна, разплисквайки горещата вода наоколо. ..
Наместил тялото си във ваната, петминутно застина, притваряйки доволно очи.
Когато това му омръзна, протегна ръка и от малката масичка удобно разположена близо до ваната взе и последователно нахлузи чифт плавници, точния размер шнорхел и очила за подводно виждане. Гмурка се, плува изреждайки всички конвенционални (и не само) стилове в плуването, преобръща се ... докато усети умора. Ако не беше във ваната, можеше да се закълне, че е потен - "вир-вода". След като си пое въздух, се разоръжи, захвърляйки където му падне очила, плавници и всичко друго, което му бе пречка.
Във охладнялата вече вода се отпусна и дори леко задряма.
Събуди се след малко и следвайки предварително определената си програма премина към най-сладката, най-бленувана част. Протегна се отново към масичката. На нея самотно стоеше едно гумено пате. Нежно го хвана, залюля го пред лицето си с две ръце, примижавайки и му загука. После му пя - отначало нежно-протяжно, а след това все по-живо и ритмично. Накрая заудря водата с него, после го бутна да плава, а той пляскаше ту с ръце, ту удряйки силно водата. Вече с пълно гърло ревеше: "What shall we do with the drankan sailor? What shall we do..." В промеждутъка между два куплета и в изблик на върховна радост и неудържима веселба се наведе над водата и захапа патето. Гъбясалият му мозък мигом нададе вой на болка и генералът изплю налапаното в закъсняла реакция на самосъхранение...
...В стаята си, секретарят отегчено погледна часовника: "Време беше!"
Отвори решително вратата на шефския кабинет и със строева крачка го прекоси. В будоара намери каквото очакваше: генералът лежеше по гръб в почти изпразнената вана, пагоните се бяха смъкнали от раменете му, а под корема му стърчеше нещо сдъвкано, но все пак изплюто.
Секретарят взе пухкавата хавлия с бродирани звездички от окачалката и нежно пови генерала в нея. Постави ценния вързоп на леглото в будора, покри го до брадичката с одеалото и дръпна завесите на балдахина. След 7 минути трябваше да докладва пощата и сервира чая. Нямаше много време...

13 Февруари 2006 15:29

Пришпорва Етанолий своя впряг
и озовава се на Слънчев бряг.
Тук мецомобила си разпряга
и с риба-тон на всеки ошкуй* се натяга.
Защото след почерпките юнашки
очаква да го почетат със "задни прашки".

*ошкуй - бяла мечка, най-популярното сухопътно животно в Арктика, внос в България за осъществяване на арктически транспорт. Изестна оща като притежател на феноменален телесен орган, използван от нея за размножаване.

13 Февруари 2006 15:46

Внимавай някой бял ошкуй
да не отхапе твоя ...*

Надпис до клетката на белите мечки в зоопарка в София.


* паламуд, навярно

13 Февруари 2006 16:08

Тия двамата - Бай Цар и НЕГОВО височество могат да пишат реконтри и нема да умрат отглади...
Яз сал ги чекам кога ша са подвирнат над чертата....

13 Февруари 2006 17:51

>>><<<
Не знам в какво Костов ви е виновен..па такъв-онакъв му бил косъма...ае ся...

13 Февруари 2006 17:56

>>><<<
След седмица само Борянка Керпеденова навършва годинка...големо пиене се спрега...Дедо Керпеден шъ спи навън, че хърка като пие...а то...студ мааму

13 Февруари 2006 18:17

Драги ученици, не забравяйте формулата за добрия градус на настроението:


градус температурен + градус алкохолен = 30

13 Февруари 2006 21:51

верно е.. при минус петдесе в чукотка пазаруват с кашони само троен препек.. от осемдесе градуса и нагоре.. ако ти капне от него по невнимание на чорапа докато пиеш.. прави дупка секаш си го прогорил със серна киселина или с поялника.. тва е формулата нема майтап.. исяко е както винаги последователно права
п.. п.. днеска сте били ного вяли нещо.. лисвам ли ви не бе.. не се възгордявам.. както бозата казва най обичам да се хвалим .. майтапя се
лейконен /лека нощ на финаландски.. от глина го знам /