"От всички приоритети за нас най-приоритетен е боклукът на столицата." Този надпис бе изписан с парчета от бирени бутилки, вградени в мазилката над входа на Столичния институт по боклука. Преминах притихнал край фреските във фоайето, които изобразяваха перифраза на прочута турска поговорка, която тук явно гласеше: "Град без сметище целият става на сметище", завих покрай бронзовата статуя на незнайния оператор на маркуч и попаднах в залата на институтския тренажор.

- Бисере, нанай доктор на науките! - викаше директорът на института, а засрамен мъж с оранжеви дрехи се мъчеше да се задържи седнал върху тресящите се вилици на механизма за вдигане на контейнерите, които стърчаха зад бутафорен боклукчийски камион.

Включих репортерския касетофон и заговорих в микрофона:

- Какви са фактите? Столичната община ще си търси 60 милиона лева неплатена такса смет за последните 5 години. Кметството смята да прати на длъжниците нотариални покани за изплащане на дължимите средства в определен срок. Масмедиите се питаме: ще го бъде или няма да го бъде?

Директорът на института застана до мен и очевидно свикнал с медийното внимание, зачака моя въпрос, който не закъсня:

- Господин директор, знаем ги тези нотариални покани и знаем какво правят с тях длъжниците. Друго трябва, друго! Крути мерки, както казват американските общинари!

- Живо-здраво! - каза ученият. - Нацията го е закъсала със сметосъбирането, обаче ние, научните работници сме насреща, разбираш ли!

- Интересува ни какви мерки препоръчва съвременната наука спрямо гражданите, които не платят дължимата такса смет дори и след нотариалната покана?

- Ние с тях нищо няма да правим. Ние не сме по гражданите, ние сме по сметта - разясни директорът. - Затуй, като отидат нашите хора при некой контейнер, за да го разтоварят в големио камион, първо разделят боклука на купчинки по граждани, които са го хвърлили, и след това започват да проверяват по сателита кой гражданин си е платил данъка смет и кой не си е платил. Който си е платил - боклукът му отива в големия камион. Който не си е платил - връщаме му боклука.

- Как така му го връщате?! - заинтригувах се.

- По пощата. Опаковаме боклука на неплатилия в спретнато кашонче, пишем отгоре подател - чистотата, получател - неплатилия, и пътем, като минем с големия камион покрай пощата, оставяме там колетите, разбираш ли. И след три дни неплатилият гражданин - хоп, получава колет с боклука си!

- Това е гениално! - реагирах първосигнално. После задълбах. - Добре, обаче не увеличават ли пощенските такси разходите по обработката на боклука? Нали основното оплакване е, че няма пари!

- Ние това не знаем, ние не сме по парите, ние сме по сметта. Обаче много си прав, двамата с член-кореспондента на Бомбайската академия на науките Мюмюн лансираме хипотеза, че е по-добре нашите хора да връщат боклука лично. Като отделят боклука на неплатилите, колегите нарамват кой колкото боклук може да носи и обикалят околните блокове, звънят по вратите: "Добро утро, гражданино, връщаме ти, разбираш ли, боклука, щото не си си платил!"

- Това според вас ще реши ли проблема? - поставих въпроса ребром.

- Ние това не знаем, ние не сме по проблемите, ние сме по сметта. Обаче това нема начин да не реши некой проблем, разбираш ли! Ако не с неплатените данъци, поне общинарите нема да се чудят къде да слагат боклука - в Богров ли, в мина "Чукурово" ли или в Поручик Чунчево. Айде, чао, че колегата от големия камион ми свирка да продължим експериментите в името на науката!

Той отиде да си върши работата, а пък аз прибрах репортажната техника и поех към следващия обект.