|
| *** |
Ние се опитваме... поне се опитваме да заложим един принцип и той е, че трябва да търсим съчетание все пак между добрите практики и между добрите традиции в българското образование, които наистина са факт, но все пак да си даваме сметка, че светът се развива. Ние не сме по средата на 20-и век или, не дай, Боже, в края на 19-и век от гледна точка на стандартите за образование - ние сме вече в 21-и век. Не може да не си даваме сметка поне за няколко неща и първото голямо нещо, според важно, е, че ролята на учителя вече е друга. Това не е монополистът на знанието и... детето от малкото селце отива през калта в училището да се научи на ум и разум, и там научава, че има слон, че реката Нил е еди-колко си дълга и т. н. Детето тези неща ги знае в съвременното информационно общество. Работата на учителя е не да му каже, че има река Нил и че има слон, а да подреди информационния хаос в главата му, което е принципно нова роля на учителя, и това е проблем, между другото, върху който се дискутира във всички образователни системи. Учителят вече е посредник между информационния хаос и реда в главата на детето. Това е принципно различна позиция... Пак давам пример с реката Нил, влизам аз като учител по география и почвам да обяснявам за река Нил, и три деца вдигат ръка и ми обясняват, че в интернет пише доста по-различни неща. Значи, много е важно авторитетът на учителя да бъде съхранен в тази ситуация, защото не може да има образователна система, в която децата да мислят, че знаят повече от учителя си. Това е краят на всяка образователна система.
(НТВ)
|
| *** |
