Абе, дали датските художници, които окарикатуриха Мохамед, са предполагали какъв ефект ще произведе творчеството им върху света? Сигурно е, че бидейки публични сатирици, тайничко са се надявали освен смях да чуят и някоя ругатня - като признание, че са уцелили в десетката. Надали са подозирали обаче - за разлика от европейските преси, които охотно и съвсем нарочно ги препечатаха, - че лековатите шаржове могат вместо лековит смях да предизвикат конфликти, страх и необуздана ярост. Карикатуристите в Европа се перчат със свободата си, но ужасяващото ехо отеква в средновековната Нигерия с изгаряне на християни... Кой всъщност рискува? Защо превръщаме ближните си в заложници?

Да, за мюсюлманите шегите с религията са табу, те не обичат да се подбъзикват със светините си, както християнският свят със своите, макар и рядко. Е, във Ватикана вярващите може редовно да пълнят площада пред папския дворец, за да чуят и покашлянето на Светия отец и с дни търкат калдъръм пред "Св. Петър", докато конклавът го избира, но у нас например религиозните канони никога не са били мярка за висши ценности и поведение (те и свещениците ни са едни светци - ексмюфтията е в ареста, а петричкия поп го хванаха с нееднократна доза марихуана). Впрочем вицовете за Саваот, св. Петър и Аллах (считан, кое знае защо, за отделен Господ), които се разказват у нас, могат да се съберат в предебел том. Ние, ще рече, нямаме табута за хумора, значи сме по-самоиронични, сиреч цивилизовани.

Да се шегуваме с религията можем, но я да видим колко смешки имаме за Левски, чиято 133-а годишнина от обесването отбелязахме вчера? Всяко общество (всеки човек?) си има върховни ценности, на чието ниво се намира и прагът на хумора му. Ако той бъде прекрачен, народът се пали и иска да мъсти на зевзеците.

А вие, ако видите карикатура на Апостола, ще се разярите ли?