Едно време народната просвета даваше оценка както за знанията, така и за поведението на ученика. Даниел Вълчев, баш просветник на днешния демократичен ден, иска реставрация на този почин: "Шестици и двойки за поведение" - свежда щенията му "24 часа".

Което посрещаме с най-разнородни чувства.

От една страна - прав е министърът, че и развитието на личността трябва да се следи и оценява. Но вместо шестобална система най-добре е да се върнат едновремешните оценки за поведение - "примерно", "добро" и т. н. Например на тези ученички, които упражняват най-древната извънкласна дейност, трябва да им се намалява поведението на "задоволително" - това го даваме като подсказка за МОН.

От друга страна - като гледаме какви поведенчески модели върлуват из вестниците, страхуваме се, че положението е неспасяемо. Само "Монитор" стига, само 1-а стр.: "Колят данъчен в София", "Пребиха в тоалетна Снежина Вълкова", "11 трупа в Бенгази заради фланелка на италиански министър" плюс още една дописка за заколена жена. Плюс последния роман на Христо Калчев...

Това дори предизвиква сърцебиене и чувство за безнадеждност.

Вестник "Труд" също не вдъхва вяра в бъдещото добро поведение. Щото изглежда, че тъкмо лошите черти в характерите са най-заразни: Станишев обещава разни хубавини - "...когато му дойде времето"! Я, колко бързо се изпедепца тоя отличник! И надали ще има полза от призива на вестника: "Недейте по царски, господин премиер!"

Да не говорим, че в маса ситуации просто е невъзможно да се даде обективна оценка за дадено поведение. Кой е крив и кой е прав в този сюжет на "24 часа" - "Роми превърнаха болниците в баня" vs. "Илия Баташки издърпа изпод душа циганин" (бившият депутат е новоназначен шеф на болница).

Да ходят мръсни - лошо за всички; да се къпят при болните си роднини за сметка на лечебницата - пак не е хептен чиста работата.

Оправия няма - всички са криви, мускурливи и маскарливи!