Цените на българските лекарства са отбелязали скок с около 25 на сто. Това сочи справка на здравно министерство за 2000-2005 г. Затова пък пределните стойности на вносните медикаменти са се увеличили едва с 1,5%.

Причината за сериозното поскъпване на местното производство е основно заради въвеждането на ДДС за лекарствата през 2002 г. Данъкът е 20%.

Данните показват, че голяма част от медикаментите у нас не са променяли цените си от 2002 г. Само около 3%-4% от близо 5000-те чужди препарати на родния пазар променят стойностите си годишно. Според експертите на ведомството от 3 г. насам е настъпила стабилизация на цените.

През 2003 г. при съставянето на първия позитивен лекарствен списък, който определя кои медикаменти може да плаща здравната каса, стана ясно, че 90% от стойностите на илачите у нас са над тези в най-бедните страни в Европа. Тези цени обаче са регистрирани през 2000 г. Тогава е влязла в сила наредба за пределните цени на препаратите. Лекарствата в заварено положение са получили служебна регистрация, без да доказват цени. Така голяма част от вносните хапове са получили нереално високи стойности. Някои от тях са ги намалили през последните 5 г., сериозна част обаче са останали на същото ниво.

На кешовия пазар те се продават по-евтино, но в много случаи производителите договарят със здравната каса пределните цени. Така хем НЗОК харчи повече пари за лекарства, хем при частично поетите се налага и на пациентите да доплащат повече. Затова има и редица случаи, при които излиза по на сметка, ако препаратът се плати изцяло, отколкото ако ползва частично намаление от НЗОК.

От октомври 2004 г. е в сила нова наредба, според която на производителите се иска мотивация за увеличенията, а МЗ вече може и да отказва регистрация на нови, по-високи цени. Преди това беше невъзможно. Цената на лекарствата не трябва и да бъде по-висока от тези в 9-те най-бедни страни в Европа.

От октомври почти няма фирми, които да искат резки скокове в цените и едва 10% от заявленията за промяна са за увеличение, твърдят сега от МЗ.