Пентагонът подготвя компютърна игра, чрез която военните да се обучават да използват и разбират езика на тялото на иракчаните, съобщи Би Би Си. Целта е бойците да започнат най-сетне да предизвикват доверие у местните чрез думи и жестове. Играта разяснява някои характерни близкоизточни жестове като движението на дясната ръка нагоре-надолу, за да накараш някого да забави ход, или соченето с пръст като проява на враждебност.

Дали идеята ще хване дикиш в бъдеще, военнополевите хроники ще покажат. Тя донякъде напомня педагогическите умотворения, които у нас се пробутват като полезни и приятни на младежта - от рода на "да опознаем ЕС, играейки", игри без агресия и пр. бла-благи занимания.

Друго си беше да хванеш виртуалния миномет и да засееш с демокрация киберпейзажа! По време на войната телевизиите показваха американски пехотинци, които загряват за фронта с екшънигри, както и такива, които преди боя слушат джангъри, за да призоват бойния дух и да прогонят страха.

На същинския екшън обаче явно му е минало времето - мъртвият не е вече враг на Америка. Войникът вече ще е нейна подвижна пиар-агентура - деликатен, съчувствен, усмихнат, СВОЙ по жестомимика. Сега е времето прочутите с невежеството си относно останалия свят янки да демонстрират оупън-майндеднес.

Да учиш, играейки, е най-лесно и естествено, особено ако си дете или имаш инфантилен ум. Ето защо усвояването на невербалния език в ранна възраст, признаваме, наистина може да има положителни ефекти.

Бихме могли да приучаваме българското дете например, че ако някоя лелка в градския транспорт му се навира много настойчиво в лицето да си говори с него, значи е много вероятно в същия момент лявата й ръчица да бърка в дясното му джобче. Също така, че когато някой непознат чичко му шушне и го милва с особена настойчивост, значи може да е и депутат.