|
27 Февруари 2006 22:26
>>><<<
Европеизация или "циганизация" на България?
За съжаление по някои от показателите, (напр. “крадливост”) общественото мнение се препотвърждава от редица представителни изследвания, както и от официални източници. На директно зададен въпрос “опасни ли са ромите за вашата сигурност?” столичани през 2000 г. отговарят (в проценти) така [45]:
Много -35%
средно - 50%
не -15 %
.
Криминална активност по етнически групи при разкритите взломни кражби през 2000 г.
/на 100 000 от съответния етнос/
Турци -15
Българи- 22
цигани -156
.
Криминална активност по етнически групи при разкритите джебчийски кражби през 2000 г.
/на 100 000 от съответния етнос/
турци -112
Българи -186
цигани - 1900
.
Горните данни са набрани и приведени в графичен вид от А. Мантарова, която коректно предупреждава за необходимостта от внимателната им интерпретация (б.а.).
Безспорно е обаче, че в обществото се формира и утвърждава съзнание за връзка между престъпността и определен етнос. Още повече, че при престъпленията, спрямо които масовото съзнание е най-чувствително различията в криминалната активност на отделните етнически групи са особено драстични. (В смисъл, че ромите “водят” всички класации – б. а.)
РЕЗЮМЕ
А. В условията на социализма българските цигани претърпяха противоречиво развитие.
От една страна, те бяха една от първите жертви на наречения по-късно т. нар. “възродителен процес”, т.е. на голяма част между тях бяха насилствено сменени турско-арабските им с нови имена [48]. Любопитни са две обстоятелства. Първото - т. нар. “възстановени” имена в контекста на съществуващата “българска именна система” в много от случаите бяха всъщност западноевропейски (напр. Силвия, Антоанета, Мариета и пр.) И второто, (особено интересно) - в условията на етническа демократизация по-голямата част от преименуваните роми, за разлика от българските турци и от потомците на ислямизираните българи (т. нар. “помаци”) не само съхраниха насилствено сменените им имена, но нещо по-вече: голяма част от тях именуват новородените с нетрадиционни за ромската общност “модерни” имена. Симптоматичен е напр. фактът, че при преброяването на населението и жилищния фонд през 1992 г. почти всеки втори етнически циганин е предпочел да се самоидентифицира като етнически българин. Като цигани тогава се самоопределят 287, 732 души, докато екстраполацията на тяхната общност по експертни оценки и изследователски проучвания сочи цифрата 580 - 590, 000. [49]
На второ място, тоталитарният социализъм принуди голяма част от ромите да преминат от номадски към застоен начин на живот. (Няма никакво съмнение, че това насилие е с позитивна насоченост: то съответства на тенденциите на урбанизиран, на модерен начин на живот [50].)
Трето, социалистическата държава предприема и изрични грижи за жилищното устройване на ромското население. Специален нормативен акт регламентира задължението във всеки новопостроен жилищен блок във всеки вход да бъде задължително настанявано и по едно циганско семейство.
Четвърто, в контекста на тогавашната концепция за пълна ликвидация на безработицата бе почти стопроцентново трудоустроено и целокупното циганско население.
Пето, българските роми не просто получиха достъп, но бяха и чрез серия от държавни мероприятия включени в здравеопазването (в т.ч. и в здравната профилактика).
Шесто, държавата положи изключителни грижи за ограмотяването на подрастващите и предостави някои предимства, (неоснователно окачествявани като “привилегии”) за издигане на образователното равнище на тази етническа общност.
Б. В условията на демокрация и пазарна икономика българските цигани се изправиха пред особено трудни, в известен смисъл – нерешими проблеми.
1. Обществеността все още трудно осъзнава, че става дума не просто за “цигански”, а напротив, - за исконно български противоречия. (Напр. в условията на неуправляема трансформация на обществото неграмотността (или полуграмотността) на ромите представляват перспективата за голяма част от цялото българско население. Очертава се тъжна перспектива: традиционно ученолюбивата българска младеж при налаганите й пазарни и псевдопазарни условия за образование да бъде принудена да остане недообразована; да се превърне в евтин слугинаж на чужди (често по-ниско образовани от нея) задгранични “инвеститори”.
Тази перспектива представлява също аспект на дилемата “европеизация или циганизация?”…
И проблемът, очевидно е как неграмотността, безработицата, асоциалното поведение на част от ромското население у нас (днес) да не се превърне в негативен “прототип” (“модел”) за съществуване на останалите българи (утре)?…
2. Хетерогенната по етно-конфесионалната си структура и териториално дисперсно разпределена в страната ромска общност няма изградена “солидарна” стратегия за адаптация. От една страна, общността продължава да възпроизвежда някогашната си структура на цигано-говорящи групи (т. нар. “хорохая”, “лахоря” и др.) и на турскоговорящи, по същество турчеещи се роми – т. нар. “чаларе” [51].
От друга страна, етнокултурната самоидентификация на това население приема противоречиви измерения: част от него продължава да се турчее; друга, - да се “романизира” конюнктурно в условията на международни привилегии; трета да се самоосъзнава като български граждани, включително и по етническия си произход. Българската статистика не отчита визираните различия.Тя продължава да интерпретира общността по признаците етническо самоопределение, майчин език и религиозна принадлежност [52].
3. Макар и заслужаващи специално внимание, конституираните в условията на етническа демократизация ромски етно-политически и етно-културни структури [53], въпреки изричните усилия на повечето между тях, въпреки добронамереността на оказваната им помощ от задгранични неправителствени и др. организации, се оказват безпомощни за справяне с предизвикателствата на пазарната икономика и в частност с имплицираната от нея непрестанно растяща безработица.
4. В медийното пространство (анализирано на равнище ежедневници и електронни издания) се очертават тъжни констатации:
- Задграничните доброжелатели спрямо българските роми имат повече демонстративен (в известен смисъл дори атрактивен), ала не достатъчно ефективен характер;
- Проведените от тях т. нар. “пилотни проекти” са в основни линии позитивни, ала те обхващат само незначителни сегменти от ромската общност в страната;
- Отделни изследователи изразяват съмнение в действителната хуманитарност на тези задгранични проекти. Те лансират постановката, че извънредната загриженост спрямо българските роми е резултат не на реален алтруизъм, а преди всичко на опасения от Западна Европа срещу възможна мощна циганска емигрантска вълна на Запад, която допълнително ще усложни емигрантския проблем там, при това с нюанси на нежелана “циганизация”; .
- През последното десетилетие опитите за решаване на зреещия “ромски” конфликт на правителствено равнище в България се осъществяват мудно, въпреки демонстрираната загриженост на няколко последователни министерски кабинети.
Кардиналният извод (представен като работна хипотеза) би могъл да бъде формулиран, както следва:
1. В условията на демокрация българските роми са обективно подложени на тотална маргинализация;
2. Абдикацията на държавата спрямо техните проблеми (трудова заетост и безработица, здравеопазване, затруднен достъп до образование и пр. не се различава принципно спрямо дезинтересоваността й относно останалото население;
3. Показната загриженост на задгранични неправителствени и др. организации засилва ксенофобските настроения спрямо ромската общност в страната, без по принцип да решава реалните й проблеми;
4. Това обстоятелство нагнетява допълнително зреещия потенциален етнически конфликт между ромите и останалото население в страната;
5. Асоциалното поведение на част от ромската общност (обусловено от досегашния тип “преход към демокрация и пазарна икономика”) ако не бъде най-после коригирано на държавно равнище може да се превърне в своеобразен “еталон” за “циганизация” на цялата българска нация …
По Кирил Кертиков
|
28 Февруари 2006
Мнооооого сочно изречение, нали. Човек може и да си го тананика.