|
27 Февруари 2006 22:55
чрез Великотърновски Окръжен съд
до ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
С о ф и я
Ч А С Т Н А Ж А Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев,
ЕГН 3802161420 ул. “Цар Борис-I”,
№ 46, 5250 Свищов, тел. 0631-2 65-20
E-mail: tanas@gbg.bg
Срещу определение на ВтОС от 11.01.2006 г. по ВЧГ 20054100501122
Уважаеми Върховни СЪДИИ,
Съобщението за изготвено определение по делото ми беше връчено на 21.02.2006 г. Обжалвам в срок. Формално погледнато, трябва да съм доволен от определението на ВтОС от 05.01.2006 г., постановил отмяна на същото на основанията на моята Частна Жалба срещу определение на Св.Р.С. по гр.х.д.№467/05 г. Но аз принципно не съм доволен, защото ВтОС само отменя определението като неправилно, вместо да постанови обезсилване на цялото дело №467/05 г. като недопустимо. Замолвам да изслушате моите отменителни основани, както следва:
Първо на първо, фокусирам вниманието Ви върху текста на съобщението.То е адресирано до мен лично, на адреса, посочен в Исковата Молба – ул.”Цар Борис-I”, №46 г. в Свищов.Този адрес съм посочил като постоянен мой адрес, на който ме призоваваха три пъти. В моята Искова Молба (ИМ. не съм посочвал съдебен адрес, нито пък съм упълномощавал друго лице да получава призовки, съобщения, обявления и други книжа по делото от мое име. Казано на юридически език, няма друго лице, легитимирано да получава тези книжа. Тази част в Съобщението е единствено правилното в действията на ВтОС, сложил на разглеждане две мои частни Жалби -Вх.№ 1432/23.11.2005 г. по гр.х.д.№ 467/05 г., и Вх.№ 1433 от 23.11.2005 г по гр.х.д.№496/04 г. по описа на Свищовския Районен съд за 2005 и 2004 г. А ето и моите отменителни основания:
Във връзка с дело №467/05 г.
Мен е известно, че дело или граждански процес пред съдилищата у нас се инициира по ИМ от субект на правото.В теорията на правна наука, това се нарича диспозитивно начало на гражданския процес. Това начало се обуславя от волята на лицето, легитимирало се да търси защита от съда на нарушено свое право или застрашен свой интерес. Образно казано, гражданският процес влиза в действие, ако доколкото и докогато легитимираното лице търси защита. Обратната страна на диспозитивното начало (ДН) е забраната защитаващият орган по свой почин да образува граждански процес, да изменя неговия предмет или да го прекратява, преди да е дал защитата, която дължи, когато гражданския процес е допустим. Отваряйки дума за незаконосъобразността на гр.х.д.№ 467/05 г. аз отново поддържам пред Вас моите отменителни основания, така както те са представени в Частната ми Жалба.
Днес добавям още нещо. Това дело №467/05 г. не беше инициирано по моя воля. Аз само подадох молба за възстановяване на срок, за който си мислех че съм пропуснал, понеже определението за прекратяване на делото по моя иск- дело №496/04 г. – не беше на моето внимание в периода на преклузивните срокове за обжалването му. За съществуването на определението е било изпратено съобщение до лице, нямащо никакво отношение към правния спор, лице, което не е нито близък мой роднина от моето домакинство, нито някакъв друг мой сродник. Така повелява чл. 46, ал. 2 от ГПК. Лицето, получило съобщението, че определение от 27.07 е изготвено се казва Трайчо Димитров, и живее на ул ”Д.Хадживасилев”№7. Другият ищец, моята сестра, също така бива известявана на този адрес, непосочен в Исковата ни молба – лист 42 и лист 43 от дело 496/04 г./призовки/ След като съдът счита, че има предявен иск от чуждо име, то той е бил длъжен да призове лицето, в интерес на което е предявено правото пред съда. (Арг. Чл.15, ал.3 от ГПК). Съдът, противно на този императив не призовава законосъобразно другия посочен ищец, чийто адрес е в гр.Ловеч. Нещо повече: този втори ищец няма пълномощник по делото да го представлява, нито пък моят адвокат е поемал ангажимент за това представителство. Може да се мине и без втори адвокат, тъй като искът е един и същ и касае двама ни като ищци. Налице е нередовно връчване на съобщение!
Дело №467/05 г. беше образувано от Св.Р.С. ненужно. Нормативът е, че когато се иска възстановяване на срок се призовават страните по същото дело, по което съдът твърди че има пропуснат срок и не се налага образуването на ново дело.( Арг.чл.37, ал. 1 от ГПК.) Изрично е повелено, че се призовават страните. Съдът в случая се е явил като мой процесуален субституент, противно на задължението си да спазва стриктно чл.2, ал.2 от ГПК. Служебното начало в конкретния случай е неприложимо. А това на свой ред говори за това, че определението на съда по това дело №467/05 г. е нищожно, поради липсата на процесуалната компетентност на съда да инициира нов граждански процес. В теорията този въпрос е изяснен разбираемо- „ Молбата за възстановяване на срока се подава в седмодневен срок от съобщението, , че срокът е пропуснат. Тя се разглежда от съда, пред който е трябвало да се извърши пропуснатото действие, като се призовават и двете страни. (Живко Сталев, БГПП, CIELA, С.; 2001, с.255 - изречения 1 - 4 от долу на горе.)Твърдя пред Вас, че Съобщение за пропуснат срок не беше изпращано до ден днешен. Което говори за това, че срокът за обжалването ми пред въззивната инстанция не е пропуснат, което се е престарал да докаже Св.Р.С и ВтОС. Престарал се е, понеже не иска да проумее, че аз лично не представлявам сестра ми по спора, а само съм я подписал накрая в ИМ по нейни две обикновени пълномощни, приложени към делото. Съдът държи, пълномощното да бъдело „надлежно заверено”. Но такива „надлежни” пълномощни няма по ЗЗД. Терминът „надлежен ред” е полицейско понятие, не е категория на гражданския процес. Св.Р.С. и ВтОС извършват произволни квалификации на пълномощните. Нотариално завереното пълномощно е изключение, а не основно правило!! Виж приложение накрая-стр241-242). ВтОС е трябвало да признае обикновеното пълномощно на моята сестра да подпиша ИМ, а не да връща делото тя да се разписвала под ИМ. Аз знам, че не мога да я представлявам пред съда. Но знам, че нейното пълномощно ме овластява да я представлявам пред администрацията на съда, доколкото да подам от нейно име ИМ и да я подпиша, което изрично е сторено накрая на ИМ.Пред заседаващия съд аз не мога да я представлявам, аз не съм и извършвал каквото и да било действие пред заседаващия съд в тази насока. ВтОС е трябвало да се произнесе дали приема за легитимно обикновеното пълномощно на моята сестра, което ми дава правото да я подпиша.
• Служебното начало може да се приложи, когато съдът установи по възражение на ответника, че подадена до него молба не е редовна.В случая се прилага чл.100, ал.1 от ГПК. В моя случай, след подаване на молба за възстановяване на срока, се изготви определение в съдебното заседание от 17 Ноември 2005 г., гласящо следното:”...едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени и онези книжа, в случая жалба против определението за прекратяване..” Съдът е бил длъжен да ме уведоми, че молбата ми за възстановяване на срока е нередовна, след като така е счел, и да ми определи един срок в който да приложа книжата - в случая Въззивната ми Жалба до ВтОС – така мисли съдът. Не мога да се съглася, че към молба до съда трябва да се прилага частна или въззвивна жалба като книжа. Това би означавало, че частните жалби, въззивните и касационни жалби са книжа, а не основно право на гражданите. Подобна трактовка на въпроса за книжата на гражданския процес, означава в крайна сметка непризнаването на едно неотменимо право по Основен Закон - това по чл.45 от КРБ. Книжата по гражданското право у нас са по чл.44, ал.2 , чл.39, ал2 и по чл.52 от ГПК Никъде в процесуалния закон не е поставян знак за равенство между книжа и жалба!! Защото не може да се инициира граждански процес по книжа!! На свой ред ВтОС е задължил Св.Р.С. да ми укаже какви книжа да представя, в доказателство на старото ми твърдение, че съм пропуснал срок за въззивно обжалване по гр.х.д.№ 496/04 г. ВтОС е върнал формално делото на Св.Р.С., но то не се намира на разположение на Свищовския Районен Съд, а до ден днешен е на разположение на ВтОС, в канцеларията им. Не може да се постановява връщане, а на практика да не се върне делото на първата инстанция. Подобна съдебна практика е недопустима. В тази си част определението на ВтОС е недопустимо.
Ето как е разрешавал подобен казус бившият ни Върховен Съд:
„След като бъде подадена молба за възстановяване на пропуснат срок, се извършва проверка за нейната редовност. Ако тя не отговаря на изискванията, се оставя без движение, а на молителя се съобщава да отстрани в определен срок нередностите. Ако нередността на молбата не бъде отстранена в определения срок, тя се връща на молителя. Разпореждането за връщането и подлежи на обжалване с частна жалба.” – Определение №48 от13.03. 1971 г. По гр.х.д№ 530/71 г., на II-ро г.о. на ВС-Сб.103.
„ Непредставянето едновременно с молба по чл.37, ал. 1 от ГПК книжата, срокът за представянето на които е пропуснат, е въпрос за редовността на същата, а не касае основателността на молбата за възстановяване на срока за обжалване, поради което не може да бъде оставена без уважение само на това основание ”- Определение №183 от 11.11.1981 г. по гр.х.д.№ 3179/81 г., II-ро г.о. на ВС – Сб.81.
Пледирам за нищожност на цялото определение от 17.11.2005 г. на Св.Р.С., за неправилност на определението на ВтОС по дело №1122 във връзката му с 467/05 г. като мотивация и за частична недопустимост на същото определение.
По дело № 496/04 г. По - горе цитирах моя Частна Жалба с Вх.№ 1433 от 23.11.2005 г.Тя е подадена срещу определение от 27 юли 2005 г. на Свищовския Районен съд.С това определение е прекратено производството по дело №496/04 г., на основание чл.100, ал.3 от ГПК. По своята същност, това е текста на моята Частна Жалба срещу определението, с настояване то да бъде отменено, а дело 496/04 г- продължи своя нормален до решение ход чрез се връщане на Св.Р.С. Фигуративно казано, представил съм „книжата”, които съдът така настоятелно искаше да прочете преди делото да отлети до ВтОС. Моля да считате, че на стр.2, трети ред отгоре надолу съм искал да цитирам чл.37 от ЗД, а не така, както се е отпечатало -чл.39. Същият дефект е в извода ми за неправилност по чл.186 и чл. 2, ал.1 от ГПК във връзка с чл.39 от ЗЗД. Нека се счита, че е по чл.37 от ЗЗД, а така също и по стр.1, шесто изречение отдолу-нагоре. Пледирам за неговата нищожност, понеже е изготвено не в съдебно заседание, правещо го извънсъдебен акт. Съдът може да се произнася с определения по чл. 195 и с решение по чл.186 от ГПК. Извън заседание, съдът може да се произнася само с разпореждане. Не може да има определения или решения без респективен протокол. А протокол за това определение от 27 юли 2005 г. няма и до ден днешен. Съдилищата нямат компетентността да се произнасят с определения извън съдебното заседание.
Пледирам за нищожност като съдебен акт и неправилност като процесуална мотивация.
Категорично считам, че никакъв срок не съм пропускал за въззивно обжалване чрез Частна Жалба, понеже получилият съобщението за изготвени определение за прекратяване на производството, не ми е роднина, не е мой пълномощник по делото. Св.Р.С. е собствено допуснал щото призовкарят занесе призовката на непосочен от мен съдебен адрес, нито пък това е адресът, посочен от моя адвокат, право, което той няма по ГПК, ако няма изрично пълномощно за това действие. Фигуративно казано, устното и в последствие писмено разпореждане да призовкаря да връчи призовката на нелегитимирано лице, е служебен произвол..
Ето какво казва научната мисъл у нас:
„Няма място за възстановяване на срок и когато съобщението е връчено на лице, което не е легитимирано да го получи – срокът тогава не е почнал да тече” (Решение № 4 от 10.01.1971 г. по гр.х.д. № 2174/72 г., I г.о. на ВС-Сб. 28; цитирано по седмо издание на професор Живко Сталев, БГПП, CIELA, С.; 2001, стр.255)
Моите искания.
Уважаеми СЪДИИ,
Имам честта да Ви замоля, да възприемете моите отменителни основания за достойни за уважението Ви. Замолвам Частна Жалба с вх.№ 1433 да се счита за редовно подадена частна жалба срещу определението от 27 юли 2005 г. По-горе аз пледирах последователно какво настоявам да прогласите в своето определение. Поддържам безрезервно казаното от мен тук и сега. Да се отмени изцяло определението като делото се върне на Свищовския Районен съд за постановяване на Решение. И Ви замолвам за нещо допълнително. Не би било лошо, съдебната практика на ВКС да се обогати с едно обновено определение във връзка с възстановяването на пропуснат срок. От друга страна, струва ми се за правилно, да се приеме едно Тълкувателно Решение на ОСГК за това, що е книжа в гражданския процес. Ето защо Ви замолвам да сезирате лично Председателя на ВКС, за да прецени по-точно, как да стане свикването на ОСГК. Без това общозадължително ТР, практиката на Св.Р.С. и тази на ВтОС може да зарази още повече цялата съдебна власт, което в крайна сметка ще доведе до онова, че всички знаем за какво става въпрос, но не знаем колко.
Приложения: вносна бележка за ДТ в размер на 2, 50 лв., 1 бр. препис за ответника ЕТ „Анджел-95-Славка Русанова”, с президент Славка Иванова Русанова, с адрес на управление ул.”Алеко Константинов”№ 1, вх.А, ап.16 и с личен настоящ адрес ул. „Тодор Миланович”, № 10-А, 5250-Свищов; с.241 и с.242 , Методи Марков, Симеон Тасев, Гражданско Право, Сиби, С.; 2004 г. -за формата на обикновеното пълномощно.
В.Търново, 27 Февруари 2006 г. С почитания:
Атанас Друмев
Вх.№2070/27.02.2006 г.
|
