|
| Емилия Масларова |
----------------
"Това ще оскъпи с една трета цената на най-ниско платеното работно място", поясни пред "Сега" зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Сега служител, нает на 160 лв. заплата, струва на работодателя 208 лв. Ако възнаграждението нарасне на 200 лв., разходите вече ще бъдат 260 лв. В момента официално около 200 хил. българи получават минимална заплата.
"Рязкото покачване на минималната заплата ще я доближи до средната, която е 320 лв. Това ще предизвика масови съкращения на нискоквалифициран персонал," прогнозира Тебеян. Логиката е, че за 200 лв. работодателят ще предпочете да наеме по-опитен служител. Другият ефект ще е, че хората със заплати около средната няма да имат стимул да повишават квалификацията си.
"Всичко това ще предизвика преминаване на фирмите в сивата икономика и наемане на служители без трудови договори", предупредиха още от бизнеса. И сега леката промишленост е подложена на силна конкуренция от страна на стоките, произведени в Азия, даде пример зам.-шефът на БСК. Ще намалее и конкурентоспособността на фирмите, които разчитат на евтина работна ръка. Българските предприятия няма да са конкурентни и на фирмите от Македония, Молдова и Украйна.
Работодателите отдавна настояват за друга схема на минималното възнаграждение - то да нараства с темповете на увеличение на средната заплата. Предишният кабинет също вдигна рязко минималната заплата с 25 % на 150 лв. от 1 януари 2005 г., но това бе съпътствано с намаляване на данък печалба от 19,5% на 15%. От тази година с 6% падна и осигурителната тежест. Съотношението между личната и работодателската осигуровка е 35:65. Не са известни разчетите на настоящото правителство за 2007 г.
Личната вноска би трябвало всяка година да се увеличава, докато се изравни с тази на работодателя. В края на 2005 г. обаче Масларова лансира идеята съотношението да бъде замразено на сегашното ниво за идните 4 години. Това също предизвика гневна реакция от работодателските организации.
"До средата на 2006 г. ще обявим официална линия на бедност около 150 лв., а минималното възнаграждение значително ще се откъсне от нея", потвърди и вчера намеренията на кабинета министър Масларова пред конференция на КНСБ в Пловдив. "Само така България ще догони европейските стандарти - минималната заплата да е 60% от средната", аргументира се тя. "Европейското съотношение вече е достигнато, защото то изисква минималната заплата да е 45% от средната", коментира обаче Тебеян.
"Проблемът "клас" не е на дневен ред през 2006 г.", успокои още Масларова. Бизнесът обаче предупреди, че преговорите за добавките трябва да продължат, а не да се чака 2007 г., за когато е предвидено да падне добавката за прослужено време и старост.
Социалният министър подчерта, че класът е традиционно заплащане в България и на този етап е над 1 млрд. лв. Другият й аргумент е, че добавката не може да бъде премахната сега, защото страната ни е с най-ниските доходи от страните-членки на ЕС.
Бизнесът се противопоставя и на идеята на социалния министър и синдикатите национално споразумение да определя ежегодното покачване на заплатите. "Това трябва да се уточнява по браншове и предприятия. Абсурд е националните синдикални и работодателски организации да определят ръст на заплатите за всички сфери. Излишни са дори препоръчителни проценти", категоричен е Тебеян.
"До средата на 2006 г. ще обявим официална линия на бедност около 150 лв., а минималното възнаграждение значително ще се откъсне от нея", потвърди и вчера намеренията на кабинета министър Масларова пред конференция на КНСБ в Пловдив. "Само така България ще догони европейските стандарти - минималната заплата да е 60% от средната", аргументира се тя. "Европейското съотношение вече е достигнато, защото то изисква минималната заплата да е 45% от средната", коментира обаче Тебеян.
"Проблемът "клас" не е на дневен ред през 2006 г.", успокои още Масларова. Бизнесът обаче предупреди, че преговорите за добавките трябва да продължат, а не да се чака 2007 г., за когато е предвидено да падне добавката за прослужено време и старост.
Социалният министър подчерта, че класът е традиционно заплащане в България и на този етап е над 1 млрд. лв. Другият й аргумент е, че добавката не може да бъде премахната сега, защото страната ни е с най-ниските доходи от страните-членки на ЕС.
Бизнесът се противопоставя и на идеята на социалния министър и синдикатите национално споразумение да определя ежегодното покачване на заплатите. "Това трябва да се уточнява по браншове и предприятия. Абсурд е националните синдикални и работодателски организации да определят ръст на заплатите за всички сфери. Излишни са дори препоръчителни проценти", категоричен е Тебеян.
