За третомартенския митинг на "Атака" имаше сериозни опасения, че ще произлязат ексцесии, самите атакаджии пък се притесняваха, че ще им пратят провокатори, които да дискредитират националната идея. Въобще готвехме се за дандания.
А то излезе малко по-друго.
Главната забележителност на митинга беше някой си бай Петко, клошар и любител на силните усещания. Около два часа г-н Петко прекара, кацнал на едно дърво, привличайки доста успешно вниманието на публиката.
Сидеров, Чернев и компания естествено се разсърдиха на човечеца и час по час ходеха да отклоняват митингаджиите от дърварското зрелище. Защото бай Петко само това го държеше на висотата на положението му - интересът на публиката. Ако никой не му обръщаше внимание, нямаше да виси толкова време на клона.
"Атака" обаче трябва да е недоволна не само от площадна ревност - антиевропеизмът им ще пострада от постъпката на бай Петко.
Защото коронният номер на този човек би могъл да стане наш, чисто български символ в обединена Европа, нещо като полския водопроводчик. В Европа той беше нарицателно за страховете на гражданството в ЕС, че водопроводчици и медсестри от новоприсъединилите се страни ще подбият обединения пазар на труда. Полша се възползва и си направи рекламна кампания с тези образи. От безброй плакати каналджията и сестра му канят европееца на гости, за да види, че си стоят в родината и не са толкова страшни. Естествено и водопроводчикът, и милосърдната сестра са известни манекени.
Да се възползваме и ние! Българинът според някои европейски схващания изглежда точно като бай Петко - хванат от гората (Балкана), живописно-дрипав, едновременно от "Атака" и "Контраатака", с интересни претенции. Бай Петко искаше милион евро, за да слезе от клона, но не му ги броиха до цент. България пък се точи за еврофондовете, но ще усвои около 5-10% от тях. Това малка реклама ли е - не се притеснявайте, един вид, драги европейци, няма да ви изядем хляба!
То има и по-оправни сред коренните жители - ама те отдавна си имат клонове в Европа...












