|
| Светлин Михайлов |
- Г-н Михайлов, как гледате на идеята за проверка на имуществото на съдебните шефове - т. нар. операция "Чисти ръце"?
- Тази идея е свързана с борбата с корупцията, която е един от основните проблеми на България по пътя й към ЕС. Всяко общество се бори ако не да изкорени корупцията, то поне да я сведе в поносими граници.
Но аз не споделям идеята за създаване на извънредна комисия или провеждане на отделни акции. Борбата с корупционните прояви не може да се върши кампанийно. Тя трябва да е постоянна държавна политика. Всяко извънредно решение говори, че законите в настоящия момент не действат. Мога да го сравня с Народния съд. Това са неефективни мерки, които показват невъзможността на отделните институции да се справят с вътрешната корупция. Освен това към Висшия съдебен съвет има постоянна комисия за борба с корупцията, където се изпращат всички сигнали. Извънредната комисия би я обезсмислила.
- Вие колко сигнала сте препратили там?
- Откакто поставихме преди няколко месеца кутиите за сигнали в деловодствата, са постъпили само 4. Те обаче бяха с похвали. По време на една от срещите ми по линия на партньорските проверки на Европейската комисия имаше идея да поставим табла пред съдебните зали, на които страните да пишат кого от съдиите и прокурорите смятат за корумпиран. Аз се възпротивих. Първо, защото едната от страните винаги е губеща. А и в България недоволните от съдебното решение не търсят грешките в позицията си, а решават, че съдията е корумпиран.
- Темата за корупцията върви ръка за ръка с проблема за бавното правосъдие. Защо се получава така? Това и една от основните критики на ЕК към България.
- Този проблем не е свързан само с приемането ни в ЕС, а и с правораздаването, което е един от елементите на държавността. Една от основните причини за бавното правосъдие е липсата на материална база за работа. Софийската съдебна палата е построена през 1937 г., когато жителите на столицата са били около 100 000 души. Сега те са повече от 1,5 млн. Това предпоставя и възникването на много повече спорове. В палатата сега се помещават шест съдилища и четири прокуратури. Ние разполагаме с 10 от 20-те зали и ги ползваме при максимална натовареност. Седмично има около 160 заседания. Налага се да използваме кабинети и други помещения. Това забавя разглеждането на делата. Този проблем ни накара да поискаме от Столична община да ни предостави съдебна сграда или парцел за Съдебна палата на СГС.
Проблемът ще стане още по-голям с влизането в сила на новия НПК, който ще ни задължи в едномесечен срок след постъпването на обвинителния акт да насрочваме открито съдебно заседание. Това в нашия съд е практически невъзможно. Да не говорим за малкия брой съдии. Това води до бавно правосъдие, а не постановяване на съдебните актове в срок. Безспорно е, че и такива проблеми възникват. Но както знаете, по мое предложение за такова забавяне на правосъдието двама от колегите бяха дисциплинарно уволнени.
- А това дисциплинира ли останалите?
- Като цяло въпреки огромната натовареност колегите успяват да си изпишат съдебните актове в нормалните срокове. Всеки съдия от гражданското отделение трябва месечно да напише 48-50 дела. А това е труден процес.
- Това са около 2 дела всеки работен ден, което не е малко. Може ли да се говори за компромис с качеството?
- Не мога да кажа, че се прави компромис. Добрият съдия трябва да е намерил баланса между ефективност и ефикасност.
- Делата многократно се отлагат и заради болнични листове. Едно наказателно дело с петима подсъдими например и поне толкова адвокати, може да се отлага една година без проблем.
- Участниците в процеса са другата страна на проблема с бавното правосъдие. Те доста често си позволяват да шиканират. Този въпрос трябва да се реши от адвокатските съвети. Аз виждам разрешение в т. нар. адвокатски дружества, каквито отдавна функционират в развитите демокрации. Така когато едно адвокатско дружество защитава подсъдим, който и да е член от него ще може да се явява на делото.
- А идеята за специален режим за издаване на болнични листове, които да служат за пред съда?
- Това го чувам за първи път.
- Идеята е на Съюза на съдиите.
- Аз съм му член, но за първи път разбирам за такава идея. Мога да направя паралел с операция "Чисти ръце" и специалните режими. Практиката в СГС е, когато съдията се усъмни в достоверността на болничния лист, веднага да назначи медицинска експертиза.
- Да поговорим за кадруването в съдебната система. Преди време имаше протестни декларации на съдии около назначения в СГС.
- За да станеш добър съдия, трябва да имаш освен необходимите юридически познания и житейски опит. Представете си как един 23-годишен човек гледа брачни дела! Той от собствен опит не знае какво представлява бракът, а трябва да решава спорове между съпрузи. За кадровата политика на системата аз няма да си позволя да говоря, защото кадровият орган е Висшият съдебен съвет. Това, че отделните административни ръководители правят предложения, не означава, че назначението винаги ще бъде възприето от ВСС.
- Но те би трябвало по-добре от комисията във ВСС да познават работата на съдиите. Вие от какви критерии се водите, когато правите предложение за повишаване в ранг или за преместване от районния съд тук?
- И пред колегите от районния съд казах, че един от основните критерии за мен е мнението на заместниците ми. Те в по-големи детайли познават работата на отделните отделения от районния съд. Немалка част от моята мотивировка са и сигналите, които получавам от Софийската адвокатска колегия и Висшия адвокатски съвет за поведението на магистратите в залата, държанието им със страните. Най-важният критерий е съчетаването на ефективността и ефикасността в работата, за което вече говорих. Не бих си позволил да предложа за съдия в СГС колега, който в края на годината има много ненаписани мотиви и решения. Точно заради такива хора съществува мнението, че в България правосъдието е бавно и безпредметно.
- Значи слуховете, че съдиите, които са на първо място по ненаписани дела от Софийския районен съд, са назначени тук, не са верни.
- Точно така. Това може да бъде установено от справките. А и вие самата казахте, че това са слухове.
- А какво е мнението ви за конкурсното начало при назначаването в системата? В тази посока се подготвят и промени в Закона за съдебната власт.
- Това е един прекрасен начин за подбор на кадри. Затова съм един от радетелите на тази идея. Дори смятам, че тя следва да се прилага не само при назначаване, а при всяко постъпване в органите на съдебната власт, независимо на кое ниво. Сега действащият Закон за съдебната власт си има своите несъвършенства. Конкурсът се провежда като изпит, след това хората се назначават и едва след това се изпращат на обучение в Националния институт на правосъдието. Смятам, че този ред трябва да се промени. Какъв е стимулът на младшите съдии да повишат квалификацията си в НИП, след като те вече са назначени? Ситото трябва да е на друго място - назначението трябва да е след практическото обучение и изпит в НИП. Но трябва да се помисли за дублирането на функциите му с фигурата на младшите съдии. Този проблем трябва да се реши по законодателен път - дали обучението ще се осъществява чрез института на младшите магистрати, или както е в развитите демокрации - чрез НИП.
- Търговският регистър е друга тема, по която неведнъж сте изказвали своето мнение. Вие сте един от противниците на излизането му от съда. Защо?
- Знам, че това е едно от условията, поставени на България за приемането й в ЕС. Но смятам, че ако това условие се изпълни сега, в стопанската дейност на България ще настъпи невероятен хаос. Трябва да се отчита не само опитът на останалите държави, а и фактическото положение тук. С промените ще се направи революция в българския модел на регистрирането на фирми. Освен това никой не може ясно и конкретно да посочи критериите, по които сме оценени като бавни в регистрацията. Регистрацията на юридическите лица в СГС се извършва в срок от 2 дни при изпълнение на всички нормативни изисквания. За каква бавност може да се говори в този случай?
- А как стана така, че СГС се забърка в скандала с прословутия джип BMW. Съдът плати 30 000 лв. за освобождаването му от митниците. Нямаше ли да е по-лесно за тези пари да купите нова кола?
- Със сигурност с тях нямаше да мога да купя нов автомобил от същата категория и клас. Желанието ми да взема конфискуван автомобил бе продиктувано от това да спестя пари на държавата. Тези 30 000 лв. отново отиват в джоба на държавата. Това е установена практика в държавата. Доста държавни мъже признаха това впоследствие.
Откакто върнахме колата, работата на съда е затруднена. Тя се ползваше за превозване на съдебни състави за следствени експерименти, за разпити на свидетели, които не могат да присъстват в съдебната зала, и т. н.
