С изменения в Семейния кодекс през април 2003 г. бяха променени условията и процедурата за осиновяване, включително и когато кандидат-осиновителите са български граждани. В края на същата година бе приета и специална Наредба за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра за пълно осиновяване. Отношение към въпроса имат и правилата, посочени в Гражданския процесуален кодекс, закона за закрила на детето, закона за гражданската регистрация и правилника за дейността на Съвета по осиновяване.

В следващите редове ще стане дума за действащата в момента процедура за пълно осиновяване. То се допуска при наличието на строго определени в Семейния кодекс (СК) условия - от чл. 49 до чл. 56 "а" и от чл. 57 "а" до чл. 57 "г".

Осиновяване може да има само на лице, ненавършило 18 години към датата на подаване на молбата. Минимална възраст не се посочва никъде, но на практика осиновяване се извършва след навършването на неколкомесечна възраст - обикновено над 5-6 месеца. Законът поставя изискване лицето, което желае да осинови дете, да бъде дееспособно, т.е. да е над 18 години, да може да поема права и задължения, да не е поставено под ограничено или пълно запрещение. Осиновяващият не трябва и да е лишен от родителски права. Задължително е и разликата между осиновяващ и осиновител да е не по-малко от 15 години.

Законът въвежда и забрана за осиновяване между роднини по права линия (баща, майка, баба, дядо) и между братя и сестри. Единственото изключение и при определени условия е направено за бабата и дядото, но при конкретния въпрос те не са от значение.

Не може да се осиновява и дете, което вече е осиновено.

Един от новите моменти в СК е задължението при осиновяване на дете, което има близнак, да се осиновят и двете деца. Сред новите правила е и че пълното осиновяване е възможно само при наличието на вписване в специалните регистри, определени в СК. Така към регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на детето е създаден регистър за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. В него се съдържа информация за:

- личните данни на детето;

- здравословното му състояние и проведените медицински изследвания (тази информация се актуализира на всеки три месеца);

- социалния му статус;

- наличието или липсата на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите;

- личните данни на родителите, както и данни за здравословното им състояние;

- контактите на детето с родителите;

- специализираните институции, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него;

- дали детето се намира в специализирано заведение, дали има родители, или те са неизвестни или починали и т. н.;

Всяко дете се вписва в този регистър при специално производство пред съответния районен съд. След това може да бъде осиновявано.

В друг регистър се вписват кандидатите за осиновители. Те трябва да подадат специално заявление, в което да посочат лични данни, кратка история на семейството си, информация за икономическото и социалното си положение, мотиви за искането да осиновят. Към собственоръчно подписаното заявление трябва да се приложат фотокопия от:

- документ, удостоверяващ, че лицето не е лишавано от родителски права;

- медицинско свидетелство за физическо и психическо здраве, за липса на тежки хронични заразни, венерически болести, СПИН, туберкулоза и др.;

- свидетелство за съдимост;

- удостоверение, че срещу лицето не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;

- документи за доходи и имотно състояние;

- препоръки за лицето, което желае да осинови;

- документ за сключен граждански брак - когато кандидатите за осиновители са съпрузи.

Определен социален работник от отдел "Закрила на детето" в регионалната дирекция прави социално проучване на лицето, което иска да осинови. Проучването включва най-малко три срещи с лицето, с членове на неговото семейство, с хора, дали препоръки за него, посещение в дома му. След това се пише мотивиран доклад дали лицето е годно да бъде осиновител. После директорът на съответната регионална дирекция за социално подпомагане издава разрешение или мотивиран отказ за вписване на съответното лице в регистъра на осиновяващите. Ако кандидат-осиновителят бъде вписан, разрешението му важи 2 години. Ако в този срок не осинови, му се прави нова проверка, за да остане в регистъра.

С промените в СК бяха създадени и специални съвети по осиновявания към всяка регионална дирекция по социално подпомагане. Именно те определят подходящ осиновител за осиновяваното дете и дават становище за това.

Крайната процедура по осиновяването обаче е в съда. Само съд решава дали едно дете да бъде осиновено или не, както и човекът, който да е осиновител.

Производството върви пред окръжен съд по местонахождение на регионалната дирекция за социално подпомагане, в чийто регистър е вписано детето. В него участва и прокурор. Решението на съда, с което се допуска или отказва осиновяване, подлежи на обжалване пред апелативен съд.