|
| Дупка от вулкан ни трябва нам... |
За всеки случай да поясним - лирическото "те" в цитата олицетворява политиците, управляващата класа. За популизъм можем да се включим като хор: стига сте си бъркали в носа, стига сте ровили изкопаеми, София стана егаси дупката... Боклукът на българската столица става перманентен проблем, който само се обостря циклично, но така и не намира решение. Пари се наливат като в черна дупка, но чудно - колкото повече пари потъват, толкова повече боклук изплува.
Като казахме пари - интересно, че упорито се говори за боклучена мафия, но засега май няма показни разстрели, свързани с така скъпите софийски нечистотии. Няма надупчен боклукчия. Няма паднали в борбата за отпадъци. Уж мръсен бизнес, пък сметките се разчистват някак другояче.
Докато в прането на бели якички и финикийски знаци - там отстрелват дори фронтовите Доктори...
Всъщност клишето за думата и дупката трябва да се преосмисли. Даже няма какво да мислим - просто не е вярно. Пустословието и празнодумството верно, че не дълбаят твърде. Но политиката като цяло е плямпане, а все пак тя ръководи живота ни. Само че едни политици с добрините си правят главно дупки в морето. Други пълнят дупките в джобовете си, за сметка на дупки в бюджета. А социалният трап между тях и електората става все по-голям. От това се възползват най-вече волнодумните популисти.
Работата е миризлива, дума да няма. Ами каква да е - сходството между дупе и дупка е повече от очевидно. Това е положението.
За политиката се иска дупе, но трябва и дупка. Като няма дупка, Бате Бойко като един Сизиф ще си търкаля бали по софийското поле и околните хълмове.
