Добрах се, слава Богу, и този път по живо, по здраво до входа, влязох вътре и изкрещях като Тарзан, скочил на дефектна лиана. Онзи още повече се сви в ъгъла и треперенето му стана така мощно, че каската му задрънча по тръбата на радиатора. Огледах го - сигурно беше военен, с маскировъчни дрехи, а пък крачолът му - съдран.

- Защо ти е съдран крачолът, мой човек? - зададох първия попаднал в главата ми въпрос.

- Натъкнахме се на засада! - изхриптя военният. - От НАТО са ме пращали на всякакви мисии, обаче на такава страшна засада не бях попадал!

- В България ли те нападнаха?!

- В България, насред София! - ужасният спомен набразди лицето му. - Като ни обградиха на улицата 10-12, че и повече, напират към нас, ние се браним, викам му на колегата от САЩ "Джон, стреляй, Джон, хвърляй напалма, загиваме, Джон!" Джон мълчи. Викам си "Отиде, та се не видя Джон, осиротя му военната доктрина!", обаче той се покатерил на едно дърво, свива се горе, а отдолу 5-6, че и повече са обградили дървото и лаят към Джон...

Прекъснах го:

- Чакай, мой човек, терористите лаят?

- Какви терористи? Бездомни кучета! С ей такива зъби, лаят, лаят... - той се опита да се слее със стената; неуспешно.

- Спокойно, тук сме си на безопасно място.

- Какво е това чудо, в НАТО нямаме такива джебчии?!

- Джебчиите пък откъде се появиха?!

- Не зная! Изневиделица се появиха, пребъркаха ме и изчезнаха! После ме набиха!

- Джебчиите?

- Някакви мрачни типове! Гледал съм ги бил лошо! Не, в НАТО това го няма!

- Откакто и ние сме в НАТО, го има - казах някак положително.

- Как ще оцелеем с тази напаст, не знам!

- Ние знаем! Чакай да ти зачета брошурата... - извадих от джоба вчерашната (днешната още не бях я купил) брошура, издадена, за да реши веднъж завинаги проблема с оцеляването на улицата. - Ще внимаваш! И без оръжие никъде няма да ходиш! Пушка, автомат, най-добре огнепръскачка!

- Ако дебнат в засада? - подсмръкна командосът.

- Не "ако"! Дебнат! Затова си нащрек! И ще си носиш кило пържоли! Това за кучетата! Изскочат ли, хвърляш пържола наляво, ти бягаш надясно!

- Ама трябва да са печени! - намеси се неподходящо той. - Щото бандитите няма да ги ядат сурови!

- За бандитите не стигат пържоли! За тях подготвяш петолевки. Хвърляш банкнота - бягаш, хвърляш - бягаш!

- За побойниците какви банкноти трябват? - поинтересува се маскираният.

- При тях парите не вършат работа. При тях върши работа добрата физическа подготовка. Щом те нападнат, свиваш се в ембрионална поза! Тя е най-безопасна - цитирах брошурата.

- Това е абсурд - демонстрира непознаване на обстановката той.

- Не, това е реалността - светнах го. После деликатно го заизбутвах навън. - Сега иди, мой човек, да видиш как е твоят човек!

- Страх ме е! - той жално издърпа нагоре крачола си - Ето тая рана ми е от...

От кого точно е раната не чух, защото заключих отвътре вратата и се качих в асансьора.