За Скарлет Йохансон са сигурни две поне две неща - има страхотни устни и знае как да подбира филмите, в които играе. "В добра компания" е страхотен независим филм, каквито все по-рядко се правят в Холивуд напоследък - а още по-рядко се разпространяват на широк екран в България.

Както подсказва и името на филма, звездата от "Изгубени в превода" е попаднала в наистина добра компания. Баща й е Денис Куейд - в ролята на старо куче в продажбите на реклама, изхвърлен зад борда от конгломератната етика (или липса на такава) и нахакан младок.

Гадже й е Тофър Грейс (запомнете това име не само защото младият актьор лично е съкратил далеч по-прозаичното си кръщелно Кристофър). Той играе амбициозното юпи, което на пръв поглед няма нищо друго освен кариера, хъс и корпоративни "добродетели".

Животът обаче го застига в лицето на баща и дъщеря. Куейд е едновременно подчинен и ментор на издигащия се по кариеристката стълбица Тофър; Йохансон му отваря очите за удоволствия, които не могат да бъдат срещнати в офиса. (Преди това хладнокръвно го е зарязала самата Селма Блеър.)

"В добра компания е истински добър в разплитането на човешките отношения." Построяването на връзка между две поколения и ценностни системи е дори по-интересна от претупаната набързо афера между Тофър и Скарлет. Деликатен, изпипан и перфектно изигран филм.