Голям празник е Тодоровден, ознаменува се с кушии. Защото в контекста на празника имаме какво? Кон до коня, юнак до юнака.

Не бива обаче да забравяме и държавната каруца! Може ли каруцата да бъде пред коня? У нас може. Както може цар да се прави на каруцар. Щото по конституция сме република и той трябва да се съобразява с конфигурацията.

Важното е да се мисли конструктивно, да се провеждат консултации и при пълна концентрация да се търси конгломератът от идеи.

И всеки го прави - разиграва си коня, показва завидна кондиция.

А поле за дейност се намира, особено за който си няма друга работа, но има концепция - което ще рече, стига самият той, така да се каже, да е кон с капаци, сиреч капацитет:

- кеф му пазарна конкуренция и консорциуми в сивата икономика,

- кеф му приватизации и концесии на принципа "кон за кокошка",

- кеф му социални контрасти,

- кеф му междупартийни или пък вътрешнопартийни конфликти и конспирации с цел консолидация,

- кеф му партийни конгреси (включително и на партии от един файтон хора),

- кеф му профукване на консумативи в здравеопазването,

- кеф му момичета с консумация в армията и в нейните контингенти,

- кеф му контрабанди, сиреч международни контакти...

Конфузно положение? Но пък няма контузени - поне засега. Даже депутатите се държат като контета на тържествен концерт, по време на който си осъществяват бизнесконтактите...

Да, Тодоровден е - всенароден празник. Празник на коня. И народът виси като кон на празна ясла. И констатира, че вече му е писнало от поговорката "Трай, коньо, за зелена трева!".