Колкото пъти речеше да направи нещо добро, толкова пъти другите не го разбираха. И му се подиграваха.

За първи път се сблъска с тази несправедливост още в училище. Там, гледайки по-големите, много му се искаше да носи чантата (модата на раниците беше още отвъд хоризонта) на една съученичка, в която беше влюбен. Не смееше да й предложи дребната си услуга, тъй като, от една страна, се страхуваше, че може да му откаже. От друга страна пък, го спираше още не дотам осъзнатият сексуален подтекст, криещ се в това хамалуване като нежна прелюдия към светлото сексуално бъдеще. Първата крачка я направи тя. А после той гордо заслиза до рамото й надолу по стълбището. След около седмица, докато двамата преминаваха бавно през двора, зяпащи се един друг в очите, към тях се приближи друга съученичка и, без да каже дума, му подаде чантата си. Искаше му се да й викне, че си има момиче, на което да носи чантата, но като истински мъж погледна гаджето си въпросително. Вземи я, отвърна то на погледа му, това е най-добрата ми приятелка... Оттогава ги занаричаха подигравателно "шведската тройка". И ги наричаха дотогава, докато прякорът достигна до шестимата родители и бе решен по най-баналния начин - с пердах.

Девойката беше, както би казал поетът, безпрецедентна. Беше не произведение на изкуството, а нещо повече, беше творение на природата. Нежна полякиня, заслепяваща всичко останало по плажа и алеите. Със светлосини, но топли очи, с някаква нежна, но в същото време необуздана красота. При запознанството им му рече, познай, има такава опера. Лятото с тази Йоланта се превърна в дълги разходки по пясъка и безкрайни нощни къпания. И в нищо повече, защото Йоланта, задъхана от целувки, го възпираше и шепнеше, че не бива... Защото била студентка по теология и вярваща католичка. Господи, мислеше си той, сигурно съм попаднал на единствената девствена полякиня по Черноморието... Само след година в ръцете му попадна някакъв "Плейбой", на чиято корица беше тя. И не само на корицата, но и на вътрешните страници, където я видя такава, каквато никога не беше я зървал. По-лошото дойде, когато се засрича в интервюто с нея. Където тя разказваше за първото си сексуално приключение с някакъв смотан българин, който знаел за оперите на Чайковски много, но за секса - нищо. Направи добро, че да ти се подиграват, при това на английски, цял свят да научи, каза си.

Бабата живееше на другия край на града. В смисъл на точно обратното място, на което намери на улицата оная старовремска спестовна книжка - зелена и продълговата, разгръщаща се отдолу нагоре. Беше ясно, че е открадната и захвърлена. Разтвори я, три хиляди и триста лева. Преизпълнен със самарянски намерения, прочете адреса и тръгна през целия град да открие обраната баба (разбра го от изписаното егене). Дълго никой не отваряше на звъненето му, после се чу изтрополяването на някаква верига и през пролуката се показа старчески нос с няколко косъма по него. Какво искате, профъфли невидима беззъба уста. Намерих спестовната ви книжка, госпожо, рече, и ви я нося, все пак може би това са спестяванията ви за цял живот, рече той. Носът продължи да го гледа изпитателно, а иззад вратата се чу хихикане и друг старчески, но мъжки, глас просъска, ма ти не видя ли бе, че книжката на мойта дърта е отпреди десет години бе, тъпак, за три и трийсет да биеш толко път. Освен, ако ти е някакъв любовник, мръсницо... Не дочака отговора на бабата, но се зарече за сетен път да не прави добрини. Ама никакви вече.