:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,302,832
Активни 74
Страници 2,368
За един ден 1,302,066
Реконтра

Пари за бог да прости

Намерих портмоне с 300 лева.

Не всеки ден някой губи портмоне с подобно съдържание. Да изгубиш толкова пари днес, е факт, който поражда голяма болка или се превръща в добър повод за глума в компания на имащи.

Както и да ги погледне човек, 300 лева са добри пари. Даже много добри. Да оставим, че и портмонето си го биваше. Едно тежкарско, мека кожа, с няколко преградки. Освен мангизите, вътре имаше лична карта на мъж, прегазил градините на младостта, но все още готин, шофьорска книжка, талон за джип "Сузуки Витара" 4х4, две дебитни карти от мощни банкови групировки, снимки на хубава жена и три момчета, които си приличаха като две капки вода, котарак на около 5 години - дебел сиамец, със сини очи, с два сребристи пръстена на гордо вирната опашка - нещо, което ми говори, че и стопаните на този котарак не ходят с прихлупени към земята очи.

Няма да споменавам двата яки добермана, подозрителния военен пенсионер, който ме огледа от глава до пети и ме изкомандва да чакам, а после тръгна по стълбите и ме остави сам в компанията на двете застинали в бойна стойка кучета край вратата с фотоклетка, отвъд която в прясно треволясалия двор се издигаше къщата. Ако бях Балзак, щях пространно да ви опиша и къщата, но не съм.

Откъм нея се приближи мъжът, когото разпознах от личната карта. Портиерът го следваше неотлъчно, двата добермана с неохота се отдалечиха, когато мъжът ги напъди, и се изпънаха на припека.

- Предполагам, че носиш портмонето? - изпитателно ме изгледа мъжът.

- Ами да! - смотолевих аз.

- И аз на твое място бих постъпил така! - почти ме похвали той.

Най-неочаквано и за самия мен, мъжът пое кожения портфейл, отвори го и без да се колебае, измъкна парите и ми ги подаде:

- Това е за теб! - усмихна се мъжът.

Да си призная, очаквах възнаграждение, но не чак толкова голямо. Триста лева не се печелят само с един поклон към тротоара.

- И защо? - попитах, докато гледах протегнатата му с парите към мен ръка, сякаш очаквах всеки миг тя да трепне, а мъжът да се откаже от щедрия жест.

- Вземи ги, докато са още твои! - каза властно мъжът и аз поех надиплените двайсетолевки. - Давам ти ги заради снимката на котарака! Само тя ми остана! - поясни той, а после ми обърна гръб и пое към къщата.

Е, това ме уби.

- Бинго, приятел! - тупна ме по рамото портиерът, докато ми отваряше вратата на изпроводяк. - Айде, върви си! Направо удари джакпота! - понечи да затвори вратата зад гърба ми той.

Едва тогава, в припадащия над пустата уличка в елитния баровски квартал мрак видях некролога в рамка, окачен върху масивния бук на касалъка. Малък цветен некролог с игриви винетки, върхът на полиграфическия кич, със снимка на същия котарак, когото вече познавах от портфейла. Стори ми се дори, че дочух мяукане.

- Той им спаси живота! Котаракът! - каза портиерът и обърса с опакото на дланта си некролога. - Не си ли чел вестници тия дни? Оная неделя, призори се напъхал в джипа и какво е натиснал, не знам, но хвръкна във въздуха вместо тях! Щяха да пътуват някъде... Червата съм му събирал от чимширите. Айде, тръгвай!

Триста лева. Ако случайно и вие намерите портфейл с триста лева, обадете ми се. Вече съм специалист по връщането им.
80
727
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
80
 Видими 
27 Май 2005 00:13
Ето това е ювелирна работа! Всичко пипнато, та пипнато. Просто си е мостра за талант. От времето на Шантобриана тук не се беше мяркала толкова омайна реч.
27 Май 2005 00:47
А ти защо повтаряш едно и също под всяка статия.
Пък и чувам, че не било твоя реплика, трябвало друг да я каже.
27 Май 2005 01:24
Валерка това истински случай ли е - че си го написал добре няма да казвам,
даже е повече от добре.
Но какъв е процента на факти и на художествена измислица
27 Май 2005 06:45
Валери, върха си! Получих ти книгата и я препрочетох три пъти. Да не ти е уроки, ама според мен това си е епохална стихосбирка, която може да се нареди до "Моторните песни", "Люти чушки" и "Пряпорец и гусла". Просто -класика.
Благодаря ти за приятните часове!
27 Май 2005 07:11
27 Май 2005 09:02
Грацко, какви са ти критериите за "Моторни песни" и стиховете на Валери (който едва сега откриваш).
Интересно как така люто защитаваш пустия капитализъм, а харесваш "Моторни песни" - една свръх посредствена социологизирана поезия издигната на вълната от тоталитарен строй.
Ако можеш да ми обясниш превъплащенията си ще се чувствам като Миклухо Маклай след експедиция!
Благодаря!
А Валерката е един от малкото да не кажа единстения, от определен произход, дето ще ми остане приятел независимо от всичко и от всички обстоятелства.
Той написа "Стадото на слепите пастири", и сега се опитват да го използват политически заради произхода му.
Ама той не е комунист - той просто е честен и талантлив човек, който ще защитавам при всякакви обстоятелства!
А ти си помисли за Вапцаров и после си помисли дали Валери ще стане терорист като него да убива хора или да планира убиването на хора (щото точно с терористична дейност се е занимавал Вапцаров - прочети следствените материали)
27 Май 2005 09:08
Валери Стан е пич И Гарви Пекарь е пич.
27 Май 2005 09:09
Валери, браво, благодарности и от мен. Е, жал ми е за котарака, защото и аз имам един огромен черен котарак, улична порода, но много добър и любвеобвилен. Сигурен съм, че ще се жертва заради мен. Не чак с живота си, но, например, да се откаже от ядене и котки за един ден.
27 Май 2005 09:40
Свежо
27 Май 2005 09:53
Вътре в джипа три момчета, които си приличаха като две капки вода, а за третото не се знаеше от кого е, си играеха с едър котарак и го дърпаха за опашката. Той извърташе нервно глава и показваше заголените си зъби, от които не бе останало почти нищо или поне онова, което бе останало от тях, преди съвсем нищо да не остане и да се озъби като разярена вагина, подмината от див носорог. Беше надживял четири джипа, в които все изпълняваше ролята на жив сувенир, вързан за опашката и висящ надолу с главата от огледалото за обратно виждане. Лапите му опираха в арматурното табло и така облекчаваше силите на опън, които раздираха задника му. Само младостта и силата не позволяваха задницата му да висне прокъсана и да се залюлее като ловен трофей на побеснял уличен доберман, изхвърлен на улицата от стопанина си заради задявки с младата му булка и своята проявена невъздържаност, последица от която е надупчената на безброй места секция, заприличала на спукана от употреба гумена кукла в самотния апартамент на стар ерген.
Вътре три деца като две капки вода продължаваха да играят, а за третото не се знаеше от кого е. Може би беше валяло по различно време.

Редактирано от - Harvey Pekar на 27/5/2005 г/ 10:36:35

27 Май 2005 10:53
Бива, бива!
Харви, май днес не си във форма, друже...
Антибиотик, благодаря искрено, че ме светна, че Валери е автор на "Стадото..."
Ей Богу, действително ми е приятно, че си общуваме тук (макар и виртуално).
27 Май 2005 11:25
Монархически реализъм с критични елементи.Но къде е тук героят на епохата, крепителя на короната, крилото за сюрмасите и страшилище за добре облечените-Б.Б.?
27 Май 2005 11:34
Валери
Щом и Грациан се обади , дето от сто години не е писал.... аз какво да кажа?
27 Май 2005 11:55
Фуле, дето ти е като на муле, може да не съм във форма, но си изпълнявам дневната норма. Ей сега се разминах с три дами - и трите се обърнаха след мен и започнаха да вървят заднешком. Не можеха да откъснат очи от начина, по който си покривах норматива. С нормативна уредба под мишница, от която дънеше яко алинея втора от закона за начина на прелъстяване в пешеходна зона, бях пуснал вършачката и тя събираше своя урожай в радуис от две преки около мен. Улиците се изпълваха с доволен и предизборно сияещ народ. Пряка по пряка направих цял един град щастлив. По норматив.
27 Май 2005 11:59
Айде бе! Дали да вярвам на очите си, или на другите сдетива? Каде изчезна бе, Великолепний!!!

Редактирано от - Професор Офчарофф на 27/5/2005 г/ 12:01:30

27 Май 2005 12:05
Е, Харви, поздравления за покрития норматив!
27 Май 2005 12:26
Валери,
27 Май 2005 12:26
Днес изпълних норматива -
град направих цял щастлив,
и ей тъй, съвсем нехайно,
котарак един спасих.

Откачих го от таблото
на луксозната кола,
във която три момчета
си играеха с вода.

Пръскаха го за забава
те със воден пистолет
и ги гледаше с наслада
бодигардът им напет.

Аз животното изкопчих,
пуснах го на свобода,
а децата да не плачат
пръскат мене те сега.

Гарвей Пекарь , щат Агайо, 2005
27 Май 2005 12:43
Пан Зануда,
27 Май 2005 13:00
Три момчета
като две капки вода,
каква математика
нали, господа?
Третата капка
изцеждам в нощта
защото на сухо
не хваща - да, да!
Смел котарак
полетял със джип,
самотен в простора
шофирал по слип.
"Котаракът по чизми" - Шаро Перо дьо Добермо



Редактирано от - Harvey Pekar на 27/5/2005 г/ 13:25:18

27 Май 2005 13:10
harvey :
27 Май 2005 13:25
Harvey
Baleri
27 Май 2005 13:25
Както вчера се разхождах,
някъде към шест без пет,
най-случайно свърнах в ляво,
стигнах някакъв си плет.


Там зад него, мили Боже,
се издигаше палат -
искам да ви го опиша,
ала не, не съм Балзак.


Също страшни добермани
там ръмжаха срещу мен
и пазачът, як мъжага,
ме изгледа възмутен.


Тръгнах си уплашен бързо,
но не щеш ли за беда
погледът ми се отплесна,
мярнах някакви черва.


Да черва, не ми се смейте,
аз съм майстор цигулар,
и за мен такова нещо
просто е неземен дар.


Изработих аз цигулка,
струни сложих и от тях
и сега в нощта безлунна
се посипва звезден прах.


И си мисля - туй навярно
ще е само Божи знак
не е музика нормална,
а плача на котарак.



Стради Вариoв, майстор цигулар, София 2005
27 Май 2005 13:35
Пане
27 Май 2005 13:48
Пане, при Вас Тя не само е долетела и немного посидела, при Вас Тя е разпънала и палатков лагер!
27 Май 2005 13:49
голем фък...
професорът, шантавия пекар, панът... честит ви петък таварищи...
27 Май 2005 13:52
Хепи фрайдей, Мух!
27 Май 2005 13:56
Мда-а, днес явно е Благодатният Петък...
27 Май 2005 13:59
Вървях един следобед
потънал в тъга,
а слънце ми гневно
прежуря врата.
Без път и посока
се лутах в деня
и мигом ме стресна
лай на жена.
Разгонена кучка
с разпасан каиш
с устрем се втурна,
заблиза ме вниз.
Цепеницата ръфна
и се цял вцепених,
тъгата изчезна,
аз пак се родих.
***
Из цикъла "Един следобед" - София 2005, лятото - зноят.
27 Май 2005 14:02
Кому хепи фрайдей, кому гепи накануне ъф блъди рабочий сатър-дей
27 Май 2005 14:03
Стига бе!
Ох, не не издържам повече.... бирата ми се стопли , не мога да пия от смях...
27 Май 2005 14:34
кървища... сатъри... нима работите в кланница, драги форц...?
27 Май 2005 14:51
TGIF!!!
27 Май 2005 15:12
Защо касапница, любезни,
не сте ли чували, че с кеф,
сатърът весело размахва
и всеки уважаван chef.
Със него ловко той борави
и да го гледаш как изкусно
от нищо нещо ще направи
изискано и още вкусно,
това мечта е за ценителя,
това направо е любов ...
А пък чиракът нейде в ъгъла
с чекийка бели той картоф.



Асперж Трюфелов, главен готвач на марсилез дьо Кокон.
27 Май 2005 15:17
Туш пичове!!!
Валери, както винаги е великолепен
И другите също
27 Май 2005 15:35
фък... шеф значи... с бел калпак, потури и прочее... и чиракът с чекийката... чисти... уклей...
27 Май 2005 15:48
Мадам Сатър тутакси му отвърнала:


Да не ти минава и през ум
да слагаш някакъв имплант!
Купи ми по-добре парфюм
и развий ти друг талант -
не с рими да се правиш на велик,
а си спомни, че имаш и език.


пак там, по същото време
27 Май 2005 15:50
Разказът е хубав, но ми дожаля за котарака... Язък за хубавото животно!
Я не пишете такива работи за котки и кучета (далматинци), че направо се разплаквам.. Ох, пак ми текнаха сълзите...
27 Май 2005 15:51
Такава хубава кожа да отиде зян!
27 Май 2005 15:59
Мадам Коленкур, много веща по повдигнатия от мосю Сатър въпрос му дала следния съвет:
Имплант ли само? Не помага.
Иди при доктора веднага
освен имплант му ти кажи
и с помпичка да те снабди.
Напомпаш ли го - изведнъж
отново станал си ти мъж.

Париж, Площад Пигал, по същото време
27 Май 2005 16:17
Не знаете колко сполучлива е таз метафорца с кланицата, драги Пекарю. И кърви се леят понекогаж... Току некой клан-клан-недоклан избега, да го доколят другаде
Но така е, за да има хот-дог за народа, требе освен пекарни да има и кланици!
-
Импланти, помпи, няма веч в Пари мъже.
Жена самотна тука търси кой да я …*
Нима, любезна ми госпожо, не сте вий още чула,
че крия в гащите си Айфелова кула?

Мъдийо Класовиц, на площад пикал, влево от Коленкур, тутсюит
-
* не се чете - вероятно през улицата преведе
27 Май 2005 16:27
Мадам Коленкур веднага отхвърлила предложението за безплатни удоволствия:
Аз имам много кандидати,
но всеки трябва да си плАти.
С пари тук сиренето стана
освен на мишките в капана.
Е, хайде, пък от мен да мине,
дай сто - туй само половин е!
27 Май 2005 16:47
Не ви разбрах съвсем офертата любезна?
Стотарка да ви дам, ако наполовина влезна?
Добре, но знайте отсега,
когато в жар за целия примрете,
ще си излезна аз, ако ли не
то вие двеста бързо пригответе
и хич за бартерче не се молете!
27 Май 2005 17:10
Винаги така става.
Почва се с Абрашев, царя, котараци, арменци и всякакви интродюсии и се свършва с римувани увиснали пишки и полезни съвети от и към домакини.
Да видим новото правителство ще промени ли нещо.
27 Май 2005 17:15
Да. Ще почне с увисналите пишки, съветите и домакините и накрая пак ще опрем до котараците. Или те до нас.
Девет милиона мишлетааа...
27 Май 2005 17:20
Как не ви е срам! Гамени!!! Стихоманиаци безсърдечни!!!
Нима думата "състрадание" не ви е позната? Котаракът, този мустакат наш побратим, е просто една метафора на навреме подадената ръка, на загрижеността и готовността да помогнеш безкористно на ближния, и то тогава, когато наистина има нужда. Талантливият автор е искал да покаже, че дори и в обрамченото от кило и нещо ланци и закоравяло от шмъркане и сърбане сърце на една средностатистическа нашенска мутра има нещо човешко. Там се таи признателност, едно неподправено и умилно отношение към другаря, притекъл се на помощ, към неговия, неочаквано появил се сякаш, лик. Ами картината с червата!?! И то, колко находчиво само, разположени върху чимшир. Червата, които в случая символизират сложните социални взаимоотношения и гъсто преплетените, резултат от бурния технологичен напредък, комуникационни мрежи и канали за обмен на информация, са поставени, метнати от автора, като ненатрапчива художническа драска, ей така - с четка номер десет, върху храсталака, означаващ, в семиотичен смисъл, природата, зеленината, възраждащата се растителност. Колко деликатно по този начин на финала той ни насочва, приятелски и непринудено, към един добър и логичен, с оглед израстването на героя път, членуване в Зелената партия или друга екологична организация! Прелест!
27 Май 2005 17:20
Достоен финал, Forza
27 Май 2005 18:05


Мадонна!...Правилно казва Перемянов. Горкото семейство!! Валери , да ти пратя котката на свекърва ми да им я занесеш? ... Да се утешат с нея хората
27 Май 2005 18:08
не, това за котарака, а пък и с гадния вариант пекарски,
немам думи, просто немам думи,
да беха турили некакво друго животно,
домашната костенурка, да речем,
в Зелената партия таквиз кръвожадни креатори се приемат след дълго кандидат членство с препоръки от политбюро най-малко.

да, но това е особен шик в тези среди, няма да забравя драния на живо карагьоз, от същия автор, впрочем...

Редактирано от - Геновева на 27/5/2005 г/ 18:09:48

27 Май 2005 18:29
Добро утро на всички (тука вече е утре). Как можа да си помислиш да сложат костенурка при бомбата!!! Ми кат се пръсне черупката, кат се разхвърчат тези ми осколки? А-а-а-а-а! Давай по миролюбиво.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД