Писал съм и съм говорил по много теми без една: атентатът срещу папата на 13 май 1981. За мен това беше тема табу, понеже усещах, че истината е някъде отвъд, както казват в "Досиетата Хикс". Ще се опитам да запълня тази празнина в моите писания за събитията, които станаха през живота ми. Информационният ми повод е следният:

Тези дни напразно се очакваше комисията "Митрохин" да излезе с окончателен доклад, в който да се казва, че зад покушението над Йоан-Павел Втори са били българските тайни служби, които са действали по поръчение на съветските. Тази версия за покушението е и най-логичната, което не означава, че е вярната. Във всеки случай тя се вписва добре в лентата на събитията. Католическата църква беше най-влиятелната опозиционна сила в комунистическия блок, чието сриване започна в Полша. Ерго - съветските тайни служби са искали да отстранят папата, ключова фигура в събития, които те, в някаква степен са предвиждали и са искали да предотвратят.

Формалният повод комисията "Митрохин" да не огласи окончателния текст на доклада си бе, че се били събрали само 19 от общо 40-те парламентаристи, включени в комисията (необходимият кворум е 21).

Месец и половина преди това германски медии отново разтръбиха мнението на Валеска фон Рокес, която живее в Рим и навремето беше кореспондентка на сп. "Шпигел". Тя твърди следното: Да, пръстът на Мехмед Али Агджа натисна спусъка, но пръст в покушението имат ЦРУ и някои видни фигури във Ватикана.

Валеска фон Рокес е автор на книгата "Заговорът срещу папата", съдържаща документи от следствието и интервюта с Агджа. Според Валеска фон Рокес атентатът е "най-дръзката от всички тайни операции". Целта минимум била светът да се увери, че СССР е империя на злото, а целта максимум - в Полша да избухнат вълнения, които да предизвикат съветска военна интервенция.

Али Агджа, след като уби Абди Ипекчи (главния редактор на либералния турски вестник "Миллиет"), бил в лагер за обучаване на терористи в Ливан, припомни в. "Берлинер цайтунг". По това време лагер-школата за терористи - южно от Бейрут, била управлявана от търговеца на оръжие Франк Е. Търпил, изпълняващ поръчения на ЦРУ. Американският разследващ журналист Сиймор Хърш описва групата около Търпил като



мрежа от бивши военни и агенти на ЦРУ, обучавани за мокри поръчки



Агджа пристигнал в лагер-школата през пролетта на 1979. Той бил в групата за елиминиране на кюрди и левичари.

Имало ли е такава група? Да. През 1997 турска парламентарна комисия потвърди нейното съществуване. Тя била създадена през втората половина на 70-те по модела на италианската "Гладио". "Гладио" била обучавана в различни страни от НАТО, включително в Германската федерална република. Бойците от "Гладио" били рекрутирани в средите на десните екстремисти за борба с комунизма.

"Колкото и да е пикантно, има и следа, която води към Ватикана", продължава "Нойес Дойчланд".

През 1981, в хода на процеса Агджа каза, че атентатът е свързан с третата тайна от Фатима (според официалната католическа версия Света Богородица се явила на три португалчета през май 1917 г. и пред тях направила предсказания, едно от които е за покушение над белодрешковец или жрец в бяла одежда). Ала как така, още през 1981 Агджа е знаел за поличбата, която Ватиканът разсекрети едва през 2000? Мистерия.

Дълги години следях емисиите на Ройтерс и останалите световни агенции. Измежду стотиците хиляди телеграми се натъквах на някои, които на пръв поглед тривиални в общия информационен поток, сякаш попълват



частици от един наразгадан и вероятно наразгадаем пъзел



Тези частици са недостатъчни, за да сглобим целия пъзел. Ето ги:

На 17 юни 1982 беше намерен Роберто Калви, висящ обесен, с тухла в джоба под стар лондонски мост (Blackfriars bridge sits astride the border that connects the Masonically named "Square Mile" of the City of London to the rest of the Capital city). Ритуално убийство привидно, но после се установи, че в банката на Калви (Banco Ambrosiano) липсват $1.3 млрд., голяма част от които се оказаха прехвърлени в банката на Ватикана.

През 1947 светът се готвеше за трета световна война. Преди това през "Мишата дупка" (the Vatican run "Ratline") Ватиканът извел в САЩ, Англия, Канада, Австралия, Нова Зеландия и най-вече в Южна Америка 30 000 нацисти, между които гестаповеца Klaus Barbie ("Касапина на Лион"), Gustav Wagner и Franz Stangl (коменданти на концлагерите на смъртта Sorbibor и Treblinka), Adolf Eichmann (главният архитект на холокоста), Dr Joseph Mengele ("Ангелът на смъртта" от Auschwitz), Martin Bormann (дясната ръка на фюрера) и много други, включително 8000 есесовци (цялата елитна Галицийска дивизия), получили в Англия "free settler" status.

Тук отварям една скоба: Моля да ми простите, че изписвам толкова много имена и географски названия с латиница. Но, нали знаете, че и в БАН, горките, тези дни умуват как да транскрибираме. Освен това искам да улесня онези читатели, които се ровят в интернет. Аз лично много се затруднявам, когато трябва да предам нещо фонетично на кирилица, или, като го видя на кирилица, да отгатна как е било на латиница, че да го намеря в интернет.

След това малко отклонение, жалък опит за оправдание от моя страна, позволете ми да продължа за "Галицийската Waffen SS". Тя била поставена по-късно под чадъра на SHAPE (Supreme Headquarters Allied Powers Europe), като операция "Stay Behind" на първия директор на ЦРУ (Allen Dulles). "Stay Behind", в смисъл че разгърне ли се съветско нашествие на Запад, хиляди калени бойци да действат като партизани в тила на противника.

Поради растящото влияние на италианската компартия (до 35% от гласовете),



през 1956 в Италия започна операция "Gladio"



- 15 000 вербувани и обучавани на о-в Сардиния от американски и британски инструктори.

През 1972 започна превантивна операция - серия атентати, целящи да отблъснат италианците от левицата. Изпълнителят е "Gladio" (невинаги), а мозъкът е "П2" (Propaganda Due)."

П2 беше невидим кукловод, екстремно дясна, почти фашистка, оглавявана от Джели (Licio Gelli), един от "Черноризците" на Мусолини и негова лична свръзка с Waffen SS и с Херман Гьоринг. Към 1974 (според информациите, които имах възможност да чета) в П2 са членували към 1000 души от политическата, военната и икономическата власт в Италия: 4 министри, 3 шефове на разузнаването, 160 висши офицери, 48 парламентаристи, шефът на генералния щаб, посланици, банкери, индустриалци и издатели в медиите. През същата 1974 Джели се срещна с Хейг (Alexander Haig, преди това върховен главнокомандващ в НАТО, след това по времето на президента на САЩ Ричард Никсън председател на обединените началник- щабове). Джели се срещна и с Хенри Кисинджър, тогавашния съветник по националната сигурност на САЩ. Двамата обещали на Джели, че ще получи допълнителна финансова подкрепа за ръководената от П2 операция "Gladio".

Същевременно Джели се обърнал към Роберто Калви, който също членувал в П2 и който беше председател на Banco Ambrosiano, най-голямата недържавна банка в Италия през ония години. Калви започнал да източва пари от Banco Ambrosiano, препирайки ги през Ватиканската банка и през IOR (Istituto per de Religione).

Предполага се, че Джели е държал Калви в ръцете си - т.е. имал е с какво да го изнудва, защото преди това през 1967 към П2 се присъединил бившият шеф на италианските тайни служби заедно с 150 000 досиета, между които и на високи фигури в италианското общество.

Дали по идейни мотиви, дали защото е бил притискан, Калви продължил да източва собствената си банка, довеждайки я до фалит. През това време друго събитие разтърси не само Италия, а и цялата западна демократична общност: В началото на 1978 премиерът Алдо Моро бе отвлечен, след това убит от "Червените бригади", една революционна просъветска група.

Години по-късно изплуваха улики, че в убийството на Моро диригентът е бил П2 и че както в "Червените", така и в "Черните" бригади са били инфилтрирани агенти на САЩ, които фактически са дирижирали бригадите.

Четири години по-рано, през 1974 г., Алдо Моро (по това време външен министър) посети САЩ. Давайки си сметка за големия процент италианци, гласуващи за италианската компартия, той беше за предизборно споразумение с комунистите, на които да се обещаят министерски кресла. Посещението му в САЩ се провали. Тогавашният държавен секретар Хенри Кисинджър му каза, че САЩ оценяват подобен ход като погрешен и опасен (profoundly dangerous and mistaken). По други, неназовани канали, Алдо Моро бе предупреден от своите американски домакини, че ако той се коалира с комунистите, ще плати скъпо за това. Домакините намекваха какво биха могли да предприемат срещу него ложата П2 и нейната военна организация - мрежата "Gladio" - ако той не се откаже от намеренията си. После жената на Алдо Моро свидетелства, че той се завърнал от САЩ разтреперан за живота си.

(Следва в утрешния брой)