|
| Боян Биолчев |
"Бе проявено разбиране, че това ще разшири избора пред младите хора, които не се класират в рамките на държавната поръчка, но желаят да следват и се записват в частни университети", каза проф. Биолчев.
"Този въпрос не е предрешен. Има силни аргументи и "за", и "против" такова решение", коментира пред "Сега" просветният министър Даниел Вълчев. Той припомни, че дори страни с дълга традиция на субсидирано от държавата образование като Германия разрешиха платеното обучение заради финансовия натиск върху системата. Вълчев твърди, че е технологично трудно промяната да влезе в сила през учебната 2006 - 2007 г., тъй като трябва да се промени законът. От Съвета на ректорите обаче обясниха, че МОН търси юридическа вратичка за приемане на платени студенти без промени в закона.
Препоръка за връщане на платеното обучение преди време отправи и Световната банка. По нейни данни страната ни е сред малкото, които бележат спад в дела на студентите - от 50% през 1998/1999 г. на 40% през 2002/2003 г. В същото време има нарастващо търсене на висше образование от страна на младите и склонност за плащане на по-високи такси. Това е довело до близо 50% ръст на студентите в частните вузове.
Академичната общност лансира различни идеи как да се определя броят на местата за платеното обучение. Един от подготвените по инициатива на "Отворено общество" проекти за нов закон за висше образование предвижда студентите в държавните вузове да бъдат разделени на 3 групи в зависимост от успеха - със 100% държавна субсидия, с 50% и изцяло платени. В края на всяка академична година се прави ново класиране и приетите държавна поръчка с нисък успех могат да попаднат в друга група.
Платеното обучение на бакалаври бе въведено през 1995 г. Тогава право да определя местата за платено обучение имаше Министерският съвет. По данни на МОН съотношението между платени студенти и държавна поръчка в периода от 1996 до 1999 г. е било почти 50:50. Приемът на студенти срещу заплащане в държавните вузове бе забранен през 1999 г. заради заниженото качество и стремежа към равни финансови условия за всички студенти. В момента всички студенти плащат държавна такса, като минималната е 190 лв. на година за педагогическите и икономическите специалности, а максималната - 330 лв. - за медицинските вузове. Държавните университети имат право да приемат срещу заплащане студенти само в магистърски и докторски програми.
И що за висше образование, като няма все още СТАНДАРТИ за това, какво е "завършил висше образование". Пък и като завършат, къде ще се реализират?
Само дето в нашите частни ВУЗ повечето даскали са от държавните ВУЗ, които пътуват и четат лекции по посочения от тебе начин. Което прави частни ВУЗ всъщност филиали на държавните, т.е. източниците на знания са едни и същи...