Пламъците са красиви. Това ще ви го каже всеки начинаещ пироман, още преди да е драснал първата си клечка. Това би потвърдило и първото танцуващо около жаравата първобитно племе, ако можеше да проговори, а не само да кряска и пали гората. И дори дивото куче динго било запленено от танцуващите искрици живот и постепенно се превърнало в пудел.

От пожарите има смисъл. Те топлят бездомните, превръщат зелените родопски масиви в дървен материал и осигуряват работа на смели и достойни хора - пожарникарите.

Какво обаче правим ние, обикновените хора? В Чили запалили някакъв бутик. Будна бабичка сигнализира, пристигат огнеборците, чупят витрините и почват да си вършат социалнополезната функция. И какво прави чилийската общественост, вместо да им благодари? Праща полиция, която закопчава "бандитите", влезли с взлом, мислейки ги за дегизирани престъпници. Барабар с каските и маркучите. Малко им е бил Пиночет явно, искат още ред и дисциплина тез деца на Андите! И вместо да пият и пеят съвместно със служителите на обществото, сега пожарната съди полицията.

Ще кажете - Америка, пък макар и Южна. Обаче и сред нас блесна искрата, от която ще лумне пламък. Софийският градски съд регистрира ново факелоносно сдружение. Не, не ме разбирайте погрешно, то "ще реши за какво ще се бори с течение на времето", както разправя зам.-председателят му. Засега обаче изглежда рядко добре (от естетична гледна точка).

Тикнаха ни фитила отзад, за да се доускори процесът на интегриране към ЕС. Като няма люти чушки, и това е начин. Всички ще пламнем, за да светнем, Европа зове! А какво правим ние? Чудим се на ГЕРБА какъв шифър да сложим и да го подредим в папките...

Давай, Генерале! Поздрави, твой пироман :)