Хубаво: пак изгря Първи април, та отново да си го кажем! Не знам как е по другите народи, но у нас този ден, както и да го увъртаме, си е известен като ден на лъжата. Не на шегата - на лъжата. Имаме си, значи, един наистина национален (в смисъл на народен) празник, с който тачим и почитаме възможно най-кофтито отношение към ближния: да го излъжеш. Не да се измайтапиш, та да се посмеете и да се почерпите, а да го прецакаш (например). Че как иначе, след като национален герой ни е Хитър Петър, който нищо друго не прави, освен да излъже попа, чорбаджията и най-вече Настрадин Ходжа. А, да - и магарето на Хитър Петър, което понякога на свой ред прецаква самия си стопанин. Или друго. Имаме си село Торба лъжи, ама да е чувал някой за Торба шеги? Ако е за шеги - най-смешната е някой като пльосне в локвата пред нас! Умираме от смях!
А ако Първи април беше ден на шегата... ех, само ако беше! Щеше да е много хубаво, сериозно ви казвам! Ето, щяха да се изправят посланикът ни в НАТО и министърът ни на войната и щяха да ни обясняват колко е прелестно, че у нас ще се разположат американски военни бази. Щяхме да се смеем от сърце. Щяха да ни обясняват, че туй няма да са военни бази, а технически съоръжения, които ще използваме съвместно с USA и ние щяхме да се превиваме от смях. Те щяха да продължават: щяха да ни разправят как американските ни гости ще са под наша юрисдикция и ако направят золум - български съд ще ги съди: тук вече щяхме да се попикаваме и да падаме от столовете. Пауза да си поемем дъх и ни довършват: американците няма да използват тия съоръжения за атакуване на трети страни! Смех, смех...
Обаче ако сега го кажат всичко това... Впрочем по въпроса за американските бази, всеки ден е Първи април в качеството му на ден за юнашки лъжи.
Или излиза един нов народен трибун и се провиква, че ще национализира приватизираното, а оркестърът изсвирва весел туш, пък ние се кикотим, ръкопляскаме и конферансието обявява следващия номер от цирка.
Друг народен водач току щеше да повтаря: "Вервайте ми! Туй всичкото си е мое!" - и щяхме да го изпращаме с одобрителни ръкопляскания за остроумната му шега.
Кметовете щяха да ни кажат, че партията им щяла да се казва ГЕРБ и това щеше да хвърли дори и Иван Кулеков в пристъп на благородна завист за находчивостта им: подобен български виц и той не може да измисли.
За министрите да не говорим. На Първи април те щяха да дават пресконференции, където да говорят същото, което говорят и сега, а щеше да се получава вариететна програма. Взривове от смях от сърце щяха да предизвикват майтапите от рода на "шоково повишаване на доходите", "справяне с организираната престъпност", а за "борба с корупцията" направо не ми се мисли: таванът щеше да се срути от смях! Искам да кажа, ако Първи април беше ден на шегата де, защото сега тия неща изобщо не са смешни.
На този ден председателят на Народното събрание щеше да води празнично заседание на парламента и щяхме от сърце да му ръкопляскаме за находчивите гафове, на които без съмнение е майстор и половина.
Най-много щеше да ни развесели президентът на републиката... но това вече щеше да ни е в повече. Просто нямаше да понесем толкова смях! Но той всъщност ще се шегува наесен.
|
|