Лесно е да се плюе по някого след загуба. "Левски" направи наистина нещо стойностно, като се превърна в първия български отбор с 14 мача в Европа. Лошото стана след 13-ия от тях. На терена футболистите в синьо се държаха достойно срещу видимо по-класния "Шалке". Дори поведоха, нищо, че сетне немците обърнаха резултата.

И изведнъж всичко хубаво, сторено от "Левски", бе сринато. Извън игрището. От тези, които се биха в гърдите, че отборът вкарва България в Европа. "Британски хомосексуалист", изригна собственикът Тодор Батков по адрес на съдията Майкъл Райли и натърти специално за немските журналисти, ако случайно не са го разбрали: "British homosexual".

Е, прощавайте! Това хич не звучи по европейски. При това от устата на адвокат, врял и кипял. Дори и "синият идеолог" Наско Сираков, чийто ден е непълноценен, ако не се оплаче от съдията, дори и той не тръгна да говори срещу англичанина. Премълча си. Както е редно, по европейски.

Какъвто и да е Райли, както и да е свирил, личният му живот няма отношение към мача. Той е "рязал глави" на колоси като "Арсенал" и "Ливърпул", но оттам негодуваха по правилата, без обидни определения. Пресен пример - в Лисабон, реферът Стивън Бенет (между другото - съдията, свирил реванша на "Левски" срещу "Удинезе"), също англичанин, подмина чиста дузпа за игра с ръка на Ван Бомел от "Барселона". Това също е 1/4-финал, при това в Шампионската лига. Защо тогава треньорът на "Бенфика" Роналд Куман само лека засегна ситуацията, а не го разкъса пред медиите и не го нарече примерно "педофил"?

Впрочем, като стана въпрос за медии, някои техни представители, за съжаление, също минаха всички граници. А най-долу от всички падна шефът и идеолог на "спортното радио на България" Томислав Русев, който иначе мине не мине време коментира с апломб в ефир ползата от влизането ни в Европа. Явно забравил, че го слушат хиляди, с пяна на уста той избълва по адрес на рефера фрази като "Когато Райли са го правили, бащата е бил пиян, а майката кьоркютюк", "Предполагам и децата му са грозни като него", "Гаргамел", "Цър-цър мишок", "Райли като се погледне в огледалото, и си вика: "Мамо и татко, защо сте ме родили толкова грозен!", "Явно е прекалил с телешките стекове по времето на лудата крава". Апропо - тези словоблудства вървяха директно и по първото частно национално радио (сиреч в национален ефир).

Чувайки това, приятели ми подхвърлиха: "Колегата ти съвсем се оля". Не отвърнах, срам ме беше от такъв колега...

Ами какво да кажем за "най-големия спортен вестник на Балканите" (думи на сайбията му Юлий Москов), който след седмица негативна кампания срещу всичко немско (както впрочем срещу всичко италианско около двубоите с "Удинезе"), излезе с челен материал на една от страниците "Великолепен "Левски", съдията пед..аст"? А вътре сквернословно оприличи Райли на обиграна проститутка, която се е "отдала на богатите германци".

Пак ще посоча Англия. Там далеч по-заслужилият във футбола Рон Аткинсън подаде оставка преди 2 години, когато в ефир по телевизия ITV нарече капитана на "Челси" Марсел Десаи "шибан, мързелив, голям негър".

Приведох примери от Европа. За да се види колко още не ни достига дотам. И че един хубав пробив във футболна Европа не означава, че онези горе в УЕФА са ти в малкия джоб. Нито че са ти виновни за всичко...