В кабинета на медицинския управител на Н-ската многопрофилна болница стои изпънат като струна хирургът Шопов със скалпел в ръка.
- Доктор Шопов! - изръмжава управителят. - Пак рекламация! Изпратили сте за Франция лява ръка за присаждане и там я присадили...
- Значи всичко е наред - усмихва се доктор Шопов.
- Не всичко! Не всичко! Ръката започнала да краде! А най-лошото е, че била присадена на полицай - с горчивина го осведомява управителят. - И дясната му ръка, като види, че лявата краде, я хваща и я води в участъка... Не може да си гледа другата работа човекът!
- Такива ръце имаме, такива пращаме.
- И не само това! Ръката си шава пръстите, сякаш иска пари!

- Че те що й дават, като са такива борци против корупцията - възмущава се Шопов. - Те дават подкуп, българската ръка им виновна...

- Стига си философствал! Имаме рекламация и трябва да се съобразяваме. А защо за Канада сте изпратили десет средни пръста? Никой не ви ги е искал! Канадските другари се чудят.
- Защото искаме да ги присадят и после във всяка една работа да има български пръст - доволно обяснява хирургът.
- Шопов! - повишава глас управителят. - Не искам да чувам повече за рекламации! Сега слез в приемната, там чакат едни японци.
- Те пък какво искат?
- Дошли са да ни платят, за да не им изпращаме повече коремни органи за трансплантация. Там хората, като си правят харакири, то е завинаги.
- Разбирам - доктор Шопов вдига скалпела като самурайски меч и излиза с диво блеснал взор.