Велики пости са. Постим и се молим. Постите пречистват и духовно, и телесно. Както твърди библейският постинг, с пост всичко се постига.

Нооо... Някои са на пост, при това много висок, а други - само на молитва. В посттоталитарно общество как иначе?

То по-точно е да се каже, че сме в постблажен период. И не бива да се учудваме, че всичко, дето ни се сервира, е постно. Караме един вид само на гарнитурата. А кюфтето - не депутатското, а простонародното - ще дойде, като ни приемат в Европейския съюз.

Но и как да не бъде всичко постно при тия постановки и постановления на правителството? А ние сме длъжни да приемаме абсолютно всичките му постулати. И мощно да се стараем с данъчните постъпления да пълним хазната.

Защото точно сега се градял постаментът за приемането ни в ЕС. А това не ти е "Градил Илия килия на пътя, на кръстопътя". Вече става дума за европът, за еврокръстопът. И се правят решителни постъпки в тая насока. И постепенно напредваме.

Каква ли постройка ще бъде тоя пусти наш европейски дом, ех! Ако проявим постоянство, разбира се.

Знае българинът, че без база няма постройка. Знае, че на каквото си постеле, на това ще легне. Ама много им лягаме на тия европейци, бе! Че още и на подставени лица плащаме, да лобират за нас.

Да не се окаже постфактум: пременил се Илия, огледал се - пак в тия. Тоест да постоим пред вратата, ама да не влезем. И да си го караме постарому.

Постскриптум: А докато ние постим, някои кааак се облажват...