Проф. Борислав Борисов е завършил икономика. Беше депутат на Коалиция за България в 39-ия парламент. От 1999 до 2001 г. е зам.-ректор на УНСС, а през 2004 г. е избран за ректор. Председател е на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, както и на Националната асоциация по интелектуална собственост. От тази година е начело и на УС на Спортния тотализатор.



- Проф. Борисов, академичният съвет на УНСС взе безпрецедентно решение - да се откаже от провеждането на отделни приемни изпити по предметите и да ги замени с общ тест през 2007. Какви са аргументите за него?

- Академичният съвет на УНСС вече втора година взема изключително важни и мъдри решения, свързани с превръщането на университета не само в равностоен партньор, но и в конкурент на европейските си събратя. Без нито един глас против премахнахме задочното обучение, закрихме филиалите, преработихме учебните планове. Преминаването към единен приемен изпит е следващата логична стъпка в този процес. Единният изпит и премахването на балообразуващите оценки от дипломата е едно от важните условия при нас да могат да кандидатстват младежи от всички държави в Европа, а и от света. Не можем да искаме от един студент от Франция балообразуваща оценка по история на България.

- Какви са идеите за формата на теста и ще има ли изключения за някои специалности, при които да се запазят традиционните изпити?

- Експертната група вече работи усилено. Срокът за предаването на материалите за отпечатване е 30 септември, за да има достатъчно време бъдещите кандидат-студенти да се подготвят. Досега са изяснени някои от основните параметри на изпита. Той ще бъде от типа SAT - в тестова форма. Самият изпит се състои от два раздела. В първия раздел въпросите са структурирани в два модула - единият е по елементарна математика, а вторият - по литература и обща езикова култура. Вторият раздел ще има 5 модула - по математика, история, география, икономика и литература. За всеки модул ще бъдат подготвени около 500 въпроса, от които на изпита ще се падат примерно 50. Кандидат-студентът задължително ще държи изпит по целия първи раздел и по един от петте модула по избор от втория. Изпитът ще важи за всички специалности с изключение на тези от регулираните професии - като право например. Всичко това обаче задълбочено и внимателно ще се обсъди на специален университетски семинар на 18-20 май от ректорското ръководство, главните секретари, деканите, ръководителите на катедри и други структурни звена.

- Въвеждането на тест по същество е равносилно на отказ от претенция за специфични знания по точно определен предмет. Това не води ли и към по-късен избор на специалност, след като първокурсниците са имали възможност да се запознаят и ориентират, както е на Запад?

- Разбира се, че това е посоката и ние не случайно сме разработили за първите две години т. нар. университетски блокове. Студентите от сродни специалности в едно и също професионално направление учат еднакъв блок от 20 дисциплини. Сега ни остава само да вземем решение, че класирането на кандидат-студенти ще е по професионални направления, а не по специалности. Така изборът на специалност ще става след 2-и курс.

Нещо повече, учебните планове в момента са направени така, че веднага можем да минем от 4 към 3-годишни бакалавърски програми за сметка на по-дълга, 2-годишна магистратура. В 3-и курс програмите включват факултетен блок. При него 50% от дисциплините по дадена специалност са задължителни, а останалите 50% са по избор от всички, предлагани във факултета. По-специализираните, катедрени дисциплини влизат чак в 4-и курс. Тоест ние сме готови веднага да отрежем 4-и курс, който е по-специализиран, и той да мине към магистратурата. Каквато поначало е идеята за разликата между двете степени.

- Обсъждали ли сте идеята за откриване на отделен факултет съвместно с чужд партньор, както е в Техническия университет, в който обучението да е изцяло на чужд език?

- Мислили сме такива варианти, но при нас е по-трудно, отколкото в ТУ. Например ние задължително минаваме през един базис на пазарната икономика, който на Запад не фигурира в програмите, защото децата са откърмени от люлката с него.

Вместо това вървим към варианта на съвместни магистратури. Преди 2 седмици се договорихме с ректора на Американския университет в България да започнем съвместна магистратура по MBA (бизнесадминистрация - б. р.). С помощта на програма "Фулбрайт" започваме и друга съвместна магистратура - също по МВА, планираме и трета с гърците.

Успоредно с това дублираме и голяма част от бакалавърските курсове на английски. Това е ключово условие за участие в програмите за мобилност. Тази година по програма "Еразъм" ние сме изпратили 240 български студенти и сме приели 150 чужди. Тези младежи идват за един семестър, нямат възможност да изучават езика предварително. Затова и конкурсният изпит по чужд език за асистентите от 2 години е задължителен. Стремежът ни е почти изцяло да дублираме ключовите курсове.

- Кога очаквате това да стане факт?

- Нека дам конкретен пример. Бях включен в делегацията на президента Първанов за срещата му с Буш в САЩ. В рамките на програмата имахме среща с ръководството на Харвардския университет. Аз естествено им предложих сътрудничество. Президентът на Харвард веднага откликна, но постави две условия. Първо, за всички студенти, които Харвард изпраща, ние трябва да осигурим един курс по история на българския бизнес на английски език. Ние имаме такъв курс, но на български. Второто условие е да осигурим по един курс на английски по основната дисциплина на всяка специалност. Например за специалност бизнесадминистрация това означава да подготвим курс по "Теория на управлението" на английски. Изобщо не считам за трудно да изпълним тези условия. Срещу това ще можем на реципрочна основа да изпращаме студенти за 1 семестър в Харвард.

- Възможно ли е и българските университети да започнат да зачитат резултати от признавани в световен мащаб стандартизирани изпити като SAT и ТОЕFL?

- Това не само би улеснило студентите, които са полагали TOEFL например и искат да кандидатстват и в България с английски език, но ще освободи университета от тежестта да преглежда денонощно хиляди работи, да ги класира и т. н. Такова решение обаче към момента не е възможно. В закона за висше образование пише - приемането в университет става с полагане на конкурсен изпит, а не с признаване.

- Доколко реални според вас са страховете, че системата ще бъде подложена на сериозен конкурентен натиск след 2007 г.?

- Няма никакво съмнение, че конкуренцията ни с европейските университети ще се засили много. При това те имат доста предимства - столетни традиции, солидна материална база, като правило добре комплектуван научно-преподавателски състав, усъвършенствани с години методики на преподаване и обучение пр. Ако искаме да сме подготвени за това, задължително трябва да приемем нов закон за висшето образование, който да даде на университетите реална автономия и мобилност. Още докато бях в парламента, виждах, че в закона има много слаби моменти. Но откакто станах ректор, мога буквално да твърдя, че сме сложили пранги на университетите.

- Кои са основните проблеми?

- Законът ненужно е щамповал цялата структура на управление на университетите. Като в армията - шинелите на всички са отрязани на 30 см от земята. А структурата на управление зависи от характера и съдържанието на учебния процес. Един е учебният процес в УНСС, където се учи управление и икономика, друг е в Техническия университет, който има повече семинарни занятия, лаборатории и т. н. В момента аз съм принуден да измислям какви ли не наименования на структури - отделение да речем, които ги няма в закона, само и само да могат да функционират гъвкаво. Ще дам и друг пример - един западен университет веднага може да ти предложи да създадете съвместен факултет. Ние не можем да направим това - първо трябва да измислим 40 души на щат в този факултет, за да го разкрием. Това не е нормално. Когато създаваш нещо ново, тръгваш от малко.

- МОН за първи път се опитва да отчита качеството на образование при определянето на държавната поръчка за университетите. Очаквате ли сериозен резултат и нужна ли е по-сериозна либерализация на приема?

- Няма по-добър регулатор за определянето на приема от пазара. Сега МОН се опитва да замести пазара на образователни услуги. Не ми е ясно какви механизми може да използва една административна структура, за да определи точно бъдещите потребности от специалисти. Държавата трябва да либерализира приема, като позволи платено обучение на бакалаври в държавните университети. В това няма нищо страшно. В момента има контингент от хора, които си плащат за образованието в частни училища. Ако платеното обучение в държавните университети бъде разрешено, този контингент ще се раздели на две части. И аз твърдя, че по-голямата част ще отидат в държавните, защото там са университетските традиции, преподавателският състав, академичният дух и атмосфера.

Тук обаче голяма роля трябва да имат оценките, които Националната агенция по оценяване и акредитация дава на университетите. В зависимост от тези оценки трябва да се разрешава или не на даден вуз да осъществява платен прием, както и да се определя капацитетът на университета за такъв прием.