Една тема окупира редовно разговорите между майките и бащите в детската градина на двете ми деца - кое е школото, достойно за нашите, естествено, "гениални" хлапета, завършващи предучилищна?

Кварталът ни е от южните в София, с няколко училища в околността, а близостта до центъра включва в потенциалния списък още поне 10-ина. И по тази причина обсъжданията стават наистина оживени.

В кварталния списък, оказа се, има един безспорен фаворит (на две спирки от детската градина), няколко "средна работа" и едно, за което много казват: "Ау, там е кофти".

Няма да пиша имената на училищата, защото по никакъв начин не искам да трупам към грамадата слухове, определящи едни като "добри", а други като "лоши". Пък и в същото положение са майките от всички квартали на София, както и от всеки град, където има повече от 1-2 школа.

Традиционно всяка година пред училището "фаворит" в квартала - в следобеда и вечерта преди обявения първи ден за приемане на молби, се събират тълпи от майки, бащи, баби и дядовци. Стриктно правят списък, за да няма измами с прередили се хитреци, проверяват час по час кой е още на пост и задраскват липсващите. Роднините идват добре екипирани, защото ги чака безсънна нощ преди отварянето на канцеларията. По-многолюдните роди са организирали дежурства - сменят се на опашката през 2-3 часа. Чакат и тези, които очевидно са дошли късно и ще влязат чак в резервите. Това обаче не ги отказва.

Всъщност битката далеч не е само за достъп до "елитното" училище. Родителските тела са проучили и бъдещите учителки и имат мнение за всяка от тях - една е строга, друга - дружелюбна и мила с децата, трета държи много на грамотността...

Училищата, чиято слава не е така "блестяща", пък са в обратната ситуация - трябва да си осигурят достатъчно деца, за да не се налага да съкращават паралелка - и съответно учител. Разбира се, общинските училища нямат пари за реклама, но с подръчни средства се опитват да привличат деца.



"Скъпо първокласниче,



Аз уча в XXX училище. Обичам да уча, да рисувам, да пея и танцувам. Тук е интересно и приятно. Всички сме весели и щастливи. Ела и ти при нас. Бъди мое другарче!

Цвети от IV a клас"

Тази ръчно надписана картичка с четлив детски почерк бе пратена до дъщеря ми от едно от училищата в квартала. Текстът на картичката за брата-близнак бе подобен, но подписан от друго дете - очевидно от класа на госпожата, която ще поеме първолаците наесен.

От второ училище се появиха картички, направени на принтер (изработени от учениците в часовете по информационни технологии, както гласи уточнението), с текстове в поетична форма, подписани този път от седмокласници.

"Първолаче малко,

в този хубав ден

ела да влезеш с мен

в твойта нова класна стая

да се учиш, да четеш

и голям да порастеш!"

Бърза анкета във форума на bg-mamma показа, че подобни писма, картички или покани се пращат из цялата страна - къде от кварталните училища, къде от училищата в целия град. В някои градове



учителите даже лично

обикалят домове



на бъдещи първокласници. Директорка ми разказа, че трябва да уведомяват родителите за наличието на дадено училище, тъй като образованието до 16 г. е задължително за всички.

Трета форма за привличане на ученици са тематичните родителски срещи, организирани от детските градини. Канят се директори и учителите, които ще поемат първи клас (да ги видим и преценим достойни ли са за „наша госпожа" в идните 4 г.).

В крайна сметка, от цялата над двучасова говорилня не успях да направя избор. Почти започнах да симпатизирам на последния изправил се пред нас директор, който се представи за бивш офицер и стегнато и лаконично, в стил Бойко Борисов, (беше облечен и с подобна кожена тужурка) обясни какво има в подопечното му школо, с акцент върху извънкласния спорт. И бащите наоколо зашушнаха одобрително, уморени от женските лакърдии.

Това, което ми стана ясно, е, че в генералните неща



разлика между общинските

училища няма -



извън еднаквата учебна програма всичките атракции се събират в 3-те часа ЗИП седмично (задължително избираема подготовка), разрешени в 1-и клас. И там вече фантазията започва да се вихри - езици, рисуване, пеене, математика, хуманитарни профили, или пък комбинация от два допълнителни предмета. Всички имат занимални - навсякъде общински, някъде и частни - организирани с помощта на фондации, които примамват с повече учене на език в следобедите. Всички имат стол. Някъде има гимназиален курс, другаде - само основно училище (предимство, тъй като няма да има щури тийнейджъри край дребните хлапета.) Охраната навсякъде е от общинската „Егида" и е била склонна даже да ти пази детето, ако окъснееш и не можеш да го вземеш в уречения час. Всяко училище има успехи в нещо - я във волейболните, я в математическите или каквито други се сетите ученически състезания в квартала и града. Басейн няма никъде (а и щеше да е странно, ако имаше), но навсякъде физкултурни салони и специализирани кабинети - да. Навсякъде (в нашия квартал поне) са пратили учители да се научат да работят с компютрите по програмата за информационни технологии (ама те и повечето деца в градината май вече знаят). Намесиха се и участия по разни международни програми. Споменатото вече училище от края на класацията пък се беше похвалило в листовката си, че е



единственото без

зависими наркоманчета



Това е ценна информация, но от друга страна, то е основно и надали заслугата да опазят 14-годишните от дрога е точно на учителите.

Ще ви кажа за моя избор и мотивите към него. Избрах онова от „края на родителския списък", защото ми е на минута и половина път пеша от вкъщи. Замислих се, че по-важно за децата ми е да си поспиват малко повече сутрин, а за мен - да не мисля всеки ден кой и как ще ги заведе и вземе обратно в идните 4-5 години, особено в мрачните зимни утрини и вечери. И че ще си имат училищна тайфа в квартала. С други „лежерно" гледащи на нещата майки се шегувахме, че основното училище не се вписва в CV. А на когото му се учи - ще учи и в "килийно". Е, мнозина ме гледаха странно.

Не обаче моят избор е важен в случая. Важни са няколко други неща. Първо - защо не мога да намеря никъде рейтинг на училищата по някакви обективни критерии (например успеваемост на децата на състезания и кандидат-гимназиални изпити, след като още няма матури.) Въпреки че качеството на образованието не се мери само с наливането на знания и успехите на изпити, а и със създаване на социални умения, интереси към заобикалящия ни свят, възпитание в ценности и т.н. Защо ми се налага



да правя избор по слухове?



Повечето от майките на ученици казват, че най-важна при избора е учителката, а не училището - на практика от нея зависи много, даже почти всичко в първите четири години на обучение. Хубаво, но как да я избера тази учителка? Да наема професионалист да направи психопортрет на кандидатките ли? Да ходя лично да ги интервюирам? (А те как ще изтърпят мен и десетките други загрижени родителки?) Или да слушам субективните мнения на вече препатили?

Попитах майки от същия форум на bg-mamma как са избрали училище на децата си. Някои - по близост, други - по слава. На въпроса какво е „добра слава" и „лоша слава" на едно школо, отговорите на родителите доста си приличат: слухове. Едни търсят отзиви от другите родители, разпитват например има ли дисциплина, други търсят процент на приетите в елитни гимназии, трети, особено в по-малките градове, се водят по славата на известни учители, четвърти пък загърбват всякакви слухове и разчитат само на интуицията си...

Та ние, родителите на първолаците, ще си поиграем на сляпа баба в търсене на най-доброто училище за нашите деца. Но поне за учителското съсловие вече има една добра новина - броят на първокласниците расте. Праговете на училищата наесен ще прекрачат 10 055 деца - с 1249 повече от миналата година. А това са над 60 нови паралелки, с нови работни места. Дано скоро пораснат и даскалските заплати.