|
| *** |
...Аз бих казал: не може комунист да бъде капиталист. В момента, в който, ако приемем, че аз съм станал капиталист, - аз съм престанал да бъда комунист. И това е вътрешният сблъсък. Това са двете половини от моя живот.
...Със сърцето си съм комунист. А с мисленето - трябва всеки ден да мисля как да печеля пари, защото ако не печеля, вестникът ("Земя" - б. р.) ще фалира. Моето капиталистическо предприятие се нуждае не от красиви утопии и не от красиви идеи, те дори са му противопоказни, а от рационалност. А рационалното се диктува от пазарната икономика. И затова аз живея в конфликт със себе си. Когато си купих първия мерцедес и отидох да видя баща си и майка си комунисти, на изпращане баща ми вижда колата и ме пита: "Как ти се връзват идейните убеждения с тая кола?"
...Нямаше какво да му отговоря. В този малък пример е драмата на моето поколение... и на моята партия. Проблемът е, че това бе драмата на моята партия в 20-и век. В 21-и век вече не е драмата това, тъй като след Първанов, след НАТО и ЕС, след Първанов и след Станишев това не е драма вече.
А може да е написал в "Земя" статия за цвеклото, с която да се бори за "Пулицър" - нали е журналист 