- Егати народа, дето дреме разделно! - възмути се воеводата и плюна с таквоз презрение, че чак се смрачи.
Ние гледахме доволно гузно. Щехме да дигаме въстание у нашия край, дето впрочем ни е родно начало. Обаче, да ме прощавате, нема да казвам ни името, ни местонахождението му на тоя изначален край, щото туй представлява класифицирана информация.
Че щехме да дигаме въстание - щехме. Ама се случиха некои непредвидени обстоятелства. Ето как стана сичко...
Наcъбрахме начи оружие - това пушки, това пищови, това саби, това ножове - и складирахме ние сичкото туй оружие на много тайно място, та да не стане некой сакатлък.
Най-личната мома у нашия край уши байрак. Мале, къв байрак! Откъде намери момата материалите, лично тя си знае, ама го уши тоз байрак. Че даже извеза толчав лъв и още по-толчав надпис "Свобода или смърт".
- Убав байрак, бре! - рече като истински изкуствовед воеводата. - Много убав. Обаче голем кусур има!
Ние се опулихме да видим кусура. А воеводата пак плюна, че и даже оперетно тропна с крак.
- Къв е тоя лъв - вика, - кви са тия свобода или смърт? Тук требе - вика, - да се тури логото на спонсора!
Ние не знаехме кво е лого, ама айде корекции! Пък момата освен лична беше и упорита, та се справи.
И дойде дългочаканий час! Юруш към тайното място да си земем оружието.
Но оружието го немаше - ни пушки, ни пищови, ни саби, ни ножове. Само един шомпол се търкаляше у тайника.
Воеводата го взе и много се ядоса. Па пак плюна, ама направо като за последно.
- Аз тоя шомпол - вика, - къде да си го завра, бре? Само с един шомпол - вика, - дига ли се въстание, бре?
Па като ни почна наред с тоя ми ти изпаднал отнейде шомпол - бой, бой, бой...
И един не издържа, па си призна, че видел некви келеши да предават у пункта за вторични суровини като старо желязо това саби, това ножове, това пищови, това цеви на пушки... А пък това ложи, това приклади отишли за огрев. Както и дръжката на байрака, както се оказа сетне...
- Е сега ша ви вида - кипна воеводата, - как ша са биете с голи ръце! Щото спонсорът - още повече кипна воеводата, - нема да ни прости. Вий не знаете ли кво е неустойка, бре?
Много се уплашихме ние, щото знаехме кво са данъци и семейни надбавки, ама за неустойка не бехме чували, та подозирахме, че ще е нещо бетер.
А воеводата вика и слюнките му хвърчат:
- Връщане назад нема! - вика. - Айде, дедо попе - вика, - бий камбаната за въстание!
Пък попът си чопли носа, бърше се у брадата и отвръща напевно:
- Нема да стане, воеводо! И камбаната уйде за скрап, мамка им и келешка! Аз за умрело не моем да бием, камо ли за въстание...
Е, тука воеводата не издържа, грабна си личната мома и се метнаха на коня, па препуснаха да си развяват байрака, дето беше останал без дръжка, през девет планини, та в десетата.
...И разправят, че в неква далечна страна воеводата от яд берял портокали и н'ам кво си, а личната му мома по два пъти на ден танцувала около пилона, на който дигали и сваляли знамето в тамошната казарма. Само че техното си знаме...
А кво се случи насетне у нашия край, аз нема как повече да ви опиша, щото от мъка си пропих сичкото мастило. Трампих го с един търговец за две оки вино, пък той ми вика, че туй било бартер.
|
|