Заради Северноатлантическия блок софийският център е под блокада няколко дни. Министри от натовските държави ще бистрят геополитиката посред столицата ни!

Хубавините обаче си имат и странични ефекти - сега шофьорите задръстеняци попържат, пешеходците попържат, атакистите се чувстват най-блокирани и се карат с кмета къде да си провеждат заниманията... Да се карат колкото искат - и във военното, и във волейболното дело (и в много други области) атака се отбива с блокада.

Ако все пак някому събитията причиняват непосилна болка и крайно нервно изтощение - има лек за тая работа, неговото научно име е блокада. В медицината така се нарича лечебен метод за отстраняване на болка чрез въздействие с лекарства върху нервната система. Ще претърпим, разбира се, и по-добре да не се оплакваме. Щото локалната блокада е по глобални съображения - инак ще се блокираме посред международното положение и не можем се разблокира. Пък и колко блокада е това - нищо и половина. Вярно, че срещата трае всичко два дни, а блокадата повечко, ама я да сравним с Ленинград. Обсадата на града герой продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 и това причинява сума неудобства на жителите - глад, мизерия, смърт. А у нас даже напротив - уличните престъпления намаляха заради засиленото полицейско присъствие, колкото до мизерията - София не е била толкова чиста от срещата на ОССЕ (предишната блокада).

Блокадата в по-широките й приложения (по-широки от центъра на София) бива военна, политическа, икономическа - отрязват се връзките на блокираната държава или област най-вече с цел да приеме някакви условия. България няма нужда от по-широка блокада, тъй като сме съгласни на всичко предварително и по принцип. Условия приемаме всякакви. И не защото са ни блокирали мозъците, а от добрина.

Впрочем това с блокажа на главата го има и в английския - blockhead значи тъпанар.