Лица:

Киркор Гарабедян, кореспондент на Радио Ереван, журналист на средна възраст

Ванухи Гарабедян, негова съпруга, домакиня на възраст малко под средната

Месроп Гарабедян, техен син, ученик в софийска гимназия

Действие първо и единствено

Кабинетът на Киркор. Цялата стая е отрупана с вестници и списания. Два телевизора, и двата работещи. Включено радио, от което непрекъснато предават новини и от време на време музика. Бюро с компютър, и той включен.

Киркор (пише, спира, пак пише, пак спира, пали цигара, гаси я): Ох, ох! (Въздиша.)

Ванухи (влиза, натоварена с две пазарски торби, цялата потна): Пак ли пъшкаш?!

Киркор (скача, понечва да вземе торбите): Дай да ти помогна, Нушенце!

Ванухи (дава му торбите, изритва от едно кресло вестниците и тежко се отпуска): Искам да ти задам един въпрос, ама правичката ще ми кажеш! Докога смяташ да стоим в тая страна?! Твоите колеги вече кариера направиха из Европа, а ти... И после, к`во после? Най-много за награда да те пратят в Букурещ.

Киркор (гали я по косата): Още мъничко издръж, миличкото ми Нушенце, още някакви си осем месеца...

Ванухи (поглежда го размечтана): И после ще ме заведеш в Париж, нали, Кике, толкова роднини имаме там - Бабаджанянови, Вартанови...

Киркор (смутено): Нуше, аз мислех... като тия тук ги приемат в Европейския съюз... (не довършва)

Ванухи (изпищява, припада, след малко се свестява): Сега ме слушай внимателно, Киркоре, внимателно и за последен път. Няма да им чакаме никакъв Европейски съюз, ние с теб си знаем какво е това... Затова, още тая седмица си подаваш молба за отзоваване и се връщаме в Ереван. Не ме прекъсвай! Прибираме се в Ереван и ти започваш работа в някоя кабеларка, а аз си се връщам във вестника. След което, Киркоре, ти, знаеш ли какво ще направиш?

Киркор (все още ошашавен): Какво?

Ванухи: Създаваш партия, това. Националистическа. С ярка антитурска насоченост!

Киркор (смутено): Ама, Нуше, нали у нас няма турци?

Ванухи (не излиза от равновесие): Добре, не антитурска, а антируска, все тая. И всяка седмица по кабеларката ще говориш срещу руснаците. Всяка седмица, ясна ли съм?!

Киркор (застава мирно): Тъй верно.

Ванухи (оглежда го доволно): После, Киркоре, правиш вестник и аз му ставам главен редактор, да ти осигурявам медийна подкрепа. После се кандидатираш на изборите и аз те вкарам в парламента като едното нищо, Ванухи да не се казвам...

Киркор (с игрив пламък в очите): Добре, Нуше, аз още с главна редакторка не съм правил секс.

Ванухи (с упрек): Ми то затова си в София, не в Париж... Шегувам се, разбира се. (Обещаващо.) Ще правиш от време на време, добре...

Месроп (влиза въодушевено): Я вижте с каква книга ме награди арменският поп - "50-те най-големи атентата в българската история". Щото му казах, че преди осемстотин години България е имала арменец за цар, Калоян, убили са го в атентат. Не го знаехте, нали?

Ванухи (разчувствано): На мама бъдещото депутатче на мама. Дай сега на баща си книгата, че ще му трябва в Ереван да черпи опит и върви да вечеряш. (към Киркор, строго) Правиш го депутат, нали?

Киркор (решително): Правя го!

Завеса.