"Като се пенсионирах, се родих." Странно обобщение, нали? Но действително - така се чувства 65-годишният софиянец Пламък Занев. Причината е, че от малък е запален пътешественик, но през всичките 41 години, докато инженерствал в строителни войски и в железниците, все не му оставало време да се наскита до насита. Пътувал често из Европа, но само в отпуските, което не му било достатъчно. "Работа, деца (в случая три), детска градина, училище и т.н. Едва сега намирам време за себе си", обяснява той.



Още от малък Пламък навъртял доста километри в страната. Баща му, който също не обичал да стои на едно място, му купил карта за влак, с която да пътува където си иска из България. Като студент в София пък започнал да пътува на стоп. Заниманията му с алпинизъм станали повод за една от първите му разходки в чужбина - заедно с приятели катерачи отишли в Чехословакия да пълзят по пясъчниците на Карконошките планини. "Там обаче скалата е много особена, трябва да имаш нещо като терлици на краката си, за да се задържиш", спомня си Занев.

Той всъщност помни почти всичко в подробности от странствата си. Освен в главата си той запечатвал всичко и на лента. Сега има 2-3 хиляди диапозитива, подредени в няколко пирамиди от кутийки в дома му в кв. "Западен парк".

От страните, в които е ходил, няма снимки от една-единствена, Армения. Там го отвела една работна делегация от негови колеги-инженери. След първите дни с колегите тръгнали да разгледат Арагац (връх в Армения). Те попаднали и в едно странно село: "Повечето хора живееха в пещери, обзаведени с мебели и всичко останало, абе - жилища, само ток нямаше." Той нащракал пещерните домове и обитателите им, но този факт стигнал до местната милиция и ... конфискували му фотоапарата ("немислимо беше, нали, да се показва, че граждани на прогресивния СССР живеят няколко века назад"). Върнали му го на границата на тръгване, без филма, разбира се.

Бил е в Полша, Холандия, Норвегия, Франция, Португалия - на катерене, на лодки по Дунав от Германия (в ежегодната регата ТИД), или просто на разходка, но все за по десетина дни, колкото траел отпускът му. Днес в актива му са всички европейски държави с изключение на Финландия и Лихтенщайн. Преди да тръгне нанякъде, изчита купища книги за историята, културата и географията на съответната страна (чете и в интернет), и винаги знае точно къде отива и приблизително колко време ще му отнеме. "Е, мотая се, разбира се - разглеждам, спирам, наслаждавам се, говоря си с хората, но това междувременно - винаги си имам някакви набелязани цели", казва шилото.

Последните



"знаменца на картата му"



са от 2004 г., когато вече пенсиониран, той направил първия си голям, двумесечен тур - тръгнал от Франция и стигнал до Малта. Тук е редно човек да се запита: добре де, ясно, че човекът има свободно време, но пък нали вече няма заплата, как пътува с едната пенсия? Отговорът: с колело!

Той и преди е качвал велосипеда си по влакове и фериботи. Сега вече с него пресича границите, поне сухоземните. По шосетата в Европа, твърди Пламък, има много хора като него - в много страни дори има специална лента за велосипеди: "Във Франция видях един чернокож, който караше легнало колело - триколка, опънал се и върти педалите, но това е много бавно; и инвалиди съм виждал с количките, тъ-тък-тъ-тък, на разходка извън града".

Пенсията си от около 180 лева получава на дебитна карта, тъй че може да я тегли откъде ли не. И той това и прави. Има си една любима фраза: "Има ли значение къде ще мизерствам - дали в Западен парк или на Лазурния бряг." Пари му трябват предимно за храна, която по думите му, почти навсякъде е на една цена. Освен това от пазарите си купува евтини плодове и зеленчуци.

Големият му кахър е, че не успява да посети всички забележителности заради входните такси. Наумил си е за следващото си пътешествие да си осигури пари за таксите, да



търси и рекламодател,



чието лого да носи. Другата идея е да се обърне и към културното министерство с предложение да популяризира страната.

Първата му цел през 2004-а била Южна Франция, областта Камарк. Там има куп дребни древни каменни градчета (които той категорично предпочита пред Париж). В Арл, централния град на Камарк, присъствал на един от фестивалите. Сред атракциите там са биковете, които пускат из улиците също като в Памплона в Испания. В Камарк, твърди той, е най-дългата запазена крепостна стена в Европа - около 2 километра, както и най-големият менхир на континента. Това "най-най" всъщност не му е фиксидея, пояснява пилигримът, той самият не се стреми към рекорди с колелото си или пътуванията си: "В никакъв случай, правя го за удоволствие, карам по не повече от 50 километра на ден."

От Франция минал в Монако, където прекарал един ден.



"Споделил" една горичка



извън града с група румънци, с които побъбрили на руски. После се спуснал постепенно през цяла Италия до Сицилия.

Пътьом се отбил и до остров Капри, където между останалите красоти, видял и популярната Синя пещера, но само отвън, защото карстовете отвътре сияят в синьо само сутрин, при определен ъгъл на светлината.

В Сицилия също отчел един пропуск. "Естествено исках да видя Етна и тръгнах да изкачвам дългия асфалтов баир, но се оказа, че няма начин - лифтът, който свързва асфалтовото шосе с кратера, е 50 евро, а аз вече се бях поошушкал. Между вулкана и този път има само вулканична пепел, която трябва да газиш с километри, за да стигнеш горе. Тъй че не се качих. Обаче получих известна компенсация от съдбата: горе до лифта намерих оставена пълна бутилка с чуден шоколадов ликьор."

Минал през провинция Катания (откъдето произлиза фамилията на Корадо Катани, главния герой в "Октопод" на Марио Пузо), Сиракуза, родния град на Архимед.

От Сицилия взел ферибот за Малта. Минал през Ла Валета, Рабат и т.н. Разгледал и древното светилище Хагар Ким. То е донякъде подобно на Стоунхендж, разказва Пламък, изградено е от огромни каменни блокове, някои от които тежащи по трийсет тона. Из храма, строен до южния малтийски бряг, са пръснати женски статуи, за които се предполага, че са служели на култа към някаква древна богиня, все още неразгадан.

А къде ще спя?

Това е въпрос, на който Пламък отдавна е намерил отговорите. Носи си малка едноместна палатка в раницата, която разпъва по паркове, гори и ... паркинги. "Точно така - повечето обществени паркинги навсякъде затварят към 20 часа и тогава е мой ред да ги ползвам", казва полунашега човекът. Докато бил в Малта, даже спал в някакъв двор. На сутринта го събудил стопанинът на мястото, който много се изненадал, като разбрал, че е навестен от българин. Поканил го при възрастния си баща, за да се запознаят и да поприказват. Пламък владее няколко езика - френски, немски, руски и др. Оправя се що годе и с английския (един от официалните езици в Малта), а сега ходи и на школа, за да го усъвършенства (и недоволства, че си е хвърлил парите на вятъра, защото "учебниците са лапешки и нищо не можеш да научиш - само картинки и никакъв текст"). В раницата си носи и всичко необходимо, тук работи инженерната му рационалност - примус и други полезни неща. Тук е и "пералнята" му - изрязана пластмасова туба, с която веднъж втрещил група италианци на един къмпинг до Неапол ("те там са свикнали с онези оребрени дъски, в които само търкаш дрехата").

Освен горните езици знае и есперанто. Това е другото му ноухау за преспиването. Членува в международната есперантска организация "Паспорта серво", мрежа от отворени за престой домове в над 80 страни в света. Всяка година той получава по пощата актуален справочник с адресите и хората, у които може да преспи. Това е напълно безплатно, на добра воля, "даже по неписано правило домакинът осигурява и закуските", обяснява Пламък. В справочника фигурира и неговото име, тъй че и той приютява чужденци - няколко пъти в мъничкото му жилище са отсядали чехи и унгарци.

Пламък е напълно свободен мъж - бил е женен два пъти, но се е развел и сега може да се отдаде изцяло на страстта си към пътешествията.

700 дни около света

"Апетитът ми е много голям", въздъхва с ирония Пламък. Този август, обяснява той, потегля на ("да чукнем на дърво") най-амбициозния си воаяж - основната цел в случая е да види Централна Азия - тръгва от Гърция, през Турция, Сирия, Йордания, Индия, Непал, Тайланд, Мианмар, Индонезия. По пътя си се кани да посети и Светите места в Йерусалим, както и едно вълнуващо място в днешна Етиопия, където е каменната черква "Свети Георги", издялана от един-единствен монолит в една. В местността около нея има още десет такива християнски храма, но тя е най-голямата, изсечена е във формата на кръст в една скална яма.

Пламък се готви да



"зачезне" за две години,



през което време, ако е здрав и късметът му работи, възнамерява да се прехвърли и до Южна Америка. Там, след като разгледа индианските старини, ще мине през Мексико към Северна Америка и оттам - обратно в Европа. (Интересно какво ли ще завари тук след две години - дали пенсията му вече ще е станала "европейска", или все още ще се нуждае от спонсорство?)