Копривщица е може би идеалният вариант за прекарване на уикенда както за жителите на София, така и за пловдивчани. От една страна пътуването и от двете пренаселени места до спокойното средногорско градче отнема горе-долу еднакво и в никакъв случай продължително време: час, час и половина в зависимост от скоростта, с която карате кола. Второ: до там се стига сравнително лесно като изключим завоите преди самия град. И трето: Копривщица предлага уникална комбинация от спокойствие, чист въздух, исторически места и евтини кръчми. Какво повече му трябва на човек?

Ако си мислите обаче, че двата почивни дни ще ви стигнат да разгледате всичко в града, то предварително се откажете от идеята. Просто няма начин! Там всеки ъгъл е свидетел на исторически срещи, всеки камък пази повече спомени, отколкото цялата ви компания накуп, всеки бор е видял толкова, колкото дори не може да си представите. Така че, отивайки в града, трябва да сте си направили ясен план за по-нататъшни действия. Дали ще се превърнете в изследовател на възрожденската ни история, ходейки от къща на къща и от мост на мост, или ще се отдадете на безметежно обикаляне по поляни и кръчми с едничката цел - релакс, си е лично ваш избор. Имайте само предвид, че в града има 380 исторически и архитектурни забележителности. Ако първият път заложите на историята, то нищо не пречи следващият просто да мързелувате. А следващ със сигурност ще има. Който веднъж прекара уикенда тук, неизменно се връща отново и отново.

Копривщица, както вече стана дума е на един хвърлей от София и Пловдив, така че спокойно може да тръгнете за града и в последната минута. Дори да не намерите свободни места, които честно казано колкото по се затопля, толкова по кът стават, пак ще останете доволни: и еднодневната разходка из тесните сокаци си заслужава отделеното време. В града обаче предлагането на доста сносни и евтини квартири е огромно, така че е малка вероятността да останете без подслон. Цените на квартирите варират според условията, които се предлагат: има по 5 лв на вечер, има и по 15. Е, предварителната резервация на хотел си е за предпочитане, тъй като така ще имате възможност за повече избор и ще отседнете в по-добро място. Сред най-добрите варианти са обзаведеният във възрожденски стил хотел "Козлеков", който предлага чудна панорама; сравнително новият "Бащина къща", разположен на централната улица; уютният "Калина", наместен в автентична възрожденска къща; "Дона" с дърворезби и истинско барбекю в двора; "Рай", в който атракцията са старите копривщенски черги и т.н. Изборът е наистина много богат и категорично не се изчерпва с гореизброените. Ако сте по-голяма компания може да си резервирате директно цяла къща. Единственият недостатък е, че повечето къщи, които се предлагат по този начин са разположени доста нависоко и изкатерването до тях след тежък запой в някоя от местните кръчми си е направо тежичко. Но пък на сутринта ще получите за награда най-прекрасната панорама.

Какво не трябва да пропускате, ако решите да заложите на историята? Обикалянето на къщите-музеи е задължително. За разлика от други градчета, тук те са винаги отворени. А всеки четвъртък работят напълно безплатно. Не пропускайте тези на Георги Бенковски, Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Ослековата. В града има и две исторически църкви. Едната е "Успение Богородично" и е по-прочута като "Синята църква", другата е каменна - храм "Свети Никола". Църквата "Успение Богородично" е съградена през 1817 г. на мястото на изгорения от кърджалии храм. Според легендата майсторите я издигнат само за 11 дни. Тя е вкопана в земята ниска постройка, боядисана отвън в синьо, досущ като къщите, за да не привлича внимание. Иконостасът е една малка прелест. Резбован е от един от най-големите български резбари - хаджи Георги от Видин, представител на Тетевенската школа. Иконописите пък са на Захари Зограф, Иван Николов Образописов, Иван Спасковски и копривщенеца Христо Енчев.

Храмът Свети Никола е по-рядко отворен. Но ако уцелите, си заслужава да влезете вътре. Той е вдигнат, след като копривщенци решават в града да има още една църква. Неофит Рилски лично документира това решение. Над 600 души дават своята лепта за бъдещия храм. Строежът започва през 1842 г. и трае 2 години.

Ако сте гост на града, то няма как да не направите разходка из тесните калдаръмени улички, ставали неведнъж сцена за бурни исторически събития. Из сокаците между другото са снимани и доста филми, като "Демонът на империята" например. Мостът "Първа пушка" е задължителна спирка по време на разходката. Там е даден първият изстрел, който поставя началото на Априлското въстание. Паметникът е разположен до Калъчевия мост, където на 20 април 1876 г. пък Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Каблешков подписва кървавото писмо.

Да речем, че решите да заложите на разходките из дивата природа. То Копривщица е идеална за такава цел. Местата, които може да посетите са лесно достъпни и изобщо не налагат наличието на алпинисти умения. Единият маршрут е по Бяла река. Това е и пътят на кървавото писмо. Ако кривнете из ливадите, нищо чудно да се натъкнете на диви гъби. Студената вода на Бяла река, която се влиза в Тополница, пък е чудесен естествен хладилник за всякакви питиета. Другият маршрут - по посока на местността "Воеводенец", е малко по-стръмен, но предлага мащабна панорама на целия град. Там на всеки 5 години се разполага традиционният събор, на който се надпяват певци и надиграват танцьори от цяла България, че даже и ентусиасти от далечни страни като САЩ и Япония. И една хитрост: може да тръгнете към Воеводенец, но без да се връщате по обратния път. След като прекосите всичките поляни, навързани като синджир една зад друга, ще излезете на малка ливада с бунгала. В дъното й има асфалтов път, по който може да излезете на шосето точно на входа на града.

Копривщица е отправна точка за много туристически походи и живописни екопътеки. Маркиран маршрут има в посока хижа Богдан (на 3-4 часа път пеш е). Оттам може да изкачите най-високия връх на Средна гора - Богдан. Има маршрути и до хижа Манзул, връх Кръстьо Чолаков, хижа Барикадите. А до връх Вежен в Стара планина трябва да се върнете обратно на жп-гара Копривщица и да хванете точно противоположната посока. Намира се на 6-8 ч. ходене пеш. Доста по-кратко - само 15-ина минути, е стигането до язовир Душанци. За риболов обаче трябва да се тръгне поне ден по-рано, че в събота и неделя свободни места около устието няма да намерите. Рибата не е кой знае колко: предимно червеноперки и костури, но прекарването край водата е добър начин за отдих. Виж, ако решите да се пробвате да хвърляте въдица из малките вирчета по Тополница, то може да уцелите и балканска пъстърва.

Вечерта задължително си запазете маса на терасата на ресторант "България". На открито ракията най се услажда, а и кухнята им е божествена. Непременно опитайте Копривщенската кавърма и млякото в гърне, което върви както като десерт със сладко, така и като мезе за тежки питиета. А има и допълнителна атракция. Точно оттам прекарват кравите, връщайки ги от паша. Другите кръчми с отлична кухня са "Чучура" и "Под старата круша". Но и за там е добре да си резервирате предварително места. Местните заведения се славят както с добрата кухня, така и с поносимите цени. А най-хубавото е, че няма оркестри, които да ходят от маса на маса и да ви свирят в ушите. Блажено спокойствие.



КАРЕ ----------------

Копривщица е разположена в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Средна гора. Намира се на 8 км от Подбалканския път, на 110 км от София, на 24 км от Пирдоп, на 24 км от Стрелча и на 90 км от Пловдив. Това е и най-високият град в България с изразен континентален планински климат, разположен е на 1060 м надморска височина. Най-близките върхове са Богдан (1604 м.) и Буная (1594 м.). Зимата е студена с голяма снежна покривка, а лятото - горещо. Внимание! Не се лъжете да тръгвате без сериозни връхни дрехи през лятото. Вечерите са определено прохладни, а нощите направо студени.

Планините край града са с вековни букови и борови гори. Сред иглолисните преобладават смърч, бял и черен бор. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е лиственицата. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, освен това района е рай за гъбарите наесен. От дивите животни се срещат глигани, лисици, орли, зайци и др.

Копривщица датира като селище от XIV в. Градът достига своето величие през XIX в. Тогава населението му достига 12 хил. души. Сега май няма и 3 хиляди. Копривщица е изгаряна и ограбвана от кърджалиите три пъти: през 1793, 1804 и 1809 г. Градът играе първостепенна роля в епохата на българското Възраждане. Първото килийно училище тук е открито още през 1810 г. През 1846 г. със съдействието на Найден Геров се отваря първото в страната класно училище, а през 1850 г. - и девическо училище. Бележити просветители, книжовници и писатели от Копривщица са Найден Геров, Йоаким Груев, Веселин Груев, Христо Пулеков, Любен Каравелов, Найден Попстоянов.

---------------