Будапеща е от онези градове, които истински опознаваш едва когато попаднеш в тях съвсем сам. И не защото няма чар в това да споделиш с някого пътешествието, а защото бъбренето със спътниците до голяма степен пречи на общуването с околния свят. В унгарската столица почти всяка сграда е архитектурна забележителност и всеки ъгъл носи своята история.

Отколешен спор е кой от двата града носи титлата "красавицата на Дунав" - Будапеща или Виена. Първият печели в категорията "най-голямо стилово разнообразие". Унгарската столица е основана сравнително скоро - в края на ХIХ век, когато се обединяват градовете Буда, Пеща и Обуда. Днес над 2-милионният град, разположен на двата бряга, е приютил 20 на сто от населението на страната. И тенденцията е растежът да продължи, защото столицата произвежда над една трета от националния вътрешен продукт на Унгария и половината от инвестициите в страната постъпват именно тук. Въпреки това Будапеща не се превръща в уродлив промишлен град или в търговски център. Макар че е съсредоточие на предприемаческата инициатива, столицата си остава едно от най-големите културни средища на Европа.

Почти всички забележителности са разположени около реката и местните жители охотно упътват гостите към символите на града. По-амбициозните пътешественици се стараят да запомнят наименованията на унгарски, което, повярвайте, е безнадеждна задача. Затова удачен вариант е добрата стара карта и посочването на

дестинацията с пръст

В Пеща всеки екскурзовод първо ще заведе групата си да разгледа величествената и изключително красива сграда на парламента - едно от най-впечатляващите здания в Будапеща, което носи характерните черти на ренесансовата епоха и напомня аналогичното в Лондон. Задължителни спирки са базиликите "Св. Ищван" и "Св. Стефан". За разлика от много подобни обекти в Европа, тук е позволено да се снима с камера или фотоапарат.

Туристите най-много обичат да се фотографират на Площада на героите с помпозната колонада и 36-метровия стълб, увенчан със скулптура на

архангел Гавраил

Непосредствено зад него се намира градският парк, който още през 1241 г. се упоменава в хрониките като пустеещо блатисто място. Днес за влага напомня само миниатюрното езеро пред замъка "Вайдахуняд", който демонстрира всички архитектурни стилове в Унгария.

На противоположния бряг на реката, в Буда, е крепостият хълм, който е най-романтичното място в Будапеща. Атмосферата е като в приказките за принцове и царски дъщери. Виещите се улички и къщи пазят тайнството на Средновековието с великолепните готически прозорци и арки. Само бароковите елементи напомнят за възстановителните работи след турското нашествие.

В южната част на хълма е бившият Кралски дворец. Палатът служел за резиденция на ерцхерцозите. Наземната част на средновековното здание е разрушено по време на войната с турците, но през 1790 г. палатът е възстановен. Реставрационните работи по него продължават чак до ХIХ в., което обяснява преобладаващия му бароков изглед днес. По време на Втората световна война дворецът изгаря до основи и се налага целият труд да бъде повторен. Сега там се помещават Музеят за история на Будапеща, Унгарската национална галерия, Музеят за съвременно изкуство и други културни институти.

Друга забележителност е катедралата "Матияш" в готически стил, наречена в чест на краля, който два пъти се венчава в нея. Строителството на храма продължава от ХIII до ХV в. Красотата й е обезоръжаваща. Дори на турците, завладели Буда през 1541 г., не им дава сърце да разрушат църквата, а се ограничават само да замажат фреските.

Редом до храма през 1905 г. са построени Рибарските кули с познатите от всички рекламни брошури белоснежни стени. Укреплението е издигнато на мястото на средновековен

рибен пазар,

откъдето идва и името му. От кулите може да се наблюдава целият град - гледка особено впечатляваща, когато привечер хиляди светлини осветяват мостовете над Дунав.

На хълма Гелерт е Цитаделата, която не е от най-обичаните от унгарците гледка. Наричат я „бастилията Гелерт". Издигната е от австрийските войски на мястото на древна обсерватория като наблюдателен пост след Войната за независимост през 1848-1849 г. Този период отеква болезнено в унгарското национално съзнание. Убеждавам се лично, тъй като попадам в Будапеща точно на 15 март, Деня на унгарската революция. Прави ми впечатление, че повечето столичани са закичени с лентички с цветовете на унгарския трикольор - бяло, червено, зелено. Взех си белята да попитам в едно кафе що за символ е това. Събра се целият персонал барабар с управителя и понеже никой не говореше чужд език, келнерите се разделиха на "добри и лоши" и разиграха целия метеж. Накрая изписаха на салфетката ми 1849 и обявиха:



"ноу мор бум-бум".



Именно по общителността на хората се усеща, че Унгария вече две години е член на ЕС. Не че се е възцарило всеобщо благоденствие, но обликът на улиците е различен. Членството е донесло и истински културен ренесанс. Днес в "дунавската красавица" могат да се видят

прочути шедьоври

на изобразителното изкуство, да се чуят световноизвестни музиканти, да се посетят уникални събития. Например изложбата в Музея на изящните изкуства, която представя най-известните платна на Гоя, Веласкес и Ел Греко. На дългата близо 500 м опашка се запознаваме с младо семейство от Франция. Оказва се, че двамата са в Будапеща специално, за да видят в оригинал любимите си художници.

Някои българи навярно са любопитни как се отразява приобщаването към европейското семейство на любимите табиети на маса. Наблюдавайки будапещенци, първо прави впечатление силното ограничаване на местата за пушене. И най-непретенциозната кръчмица има зала за пушачи и салон без цигарен дим. Обаче компромисните "места за пушене", които все още присъстват в нашите обществени сгради,



напълно са изчезнали



Унгарците имат една страст, която ги доближава, ако щете до Ориента, ако щете до древния Рим. Това е банята. Будапеща се гордее с над 123 обществени къпални, които се посещават не толкова с цел поддържане на хигиената, колкото като място за почивка, общуване и забавление. В древни времена римските патриции пристигали тук, за да възстановяват тялото и душата си в лековитите води.

В подножието на хълма Гелерт е една от най-известните бани "Рудаш", построена върху извор на минерална вода. Недалеч от нея, по течението на Дунав, в хотел "Гелерт" се намира друг прочут балнеоложки комплекс, който също използва подземни термални източници. Популярна е и къпалнята в Сечени, съществуваща от 1913 г., където водата извира от 1256 м. дълбичина и постоянната й температура е 76 градуса. Гостите я посещават, за да се полюбуват на красивите павилиони, декорирани в стил необарок.

Пътешественикът трябва да има предвид, че разстоянията в Будапеща са доста големи и затова е най-добре да се придвижва с метро. Именно в унгарската столица е построена първата в Европа метролиния, която работи до ден днешен и на картата е обозначена с жълт цвят. Струва си да се повозиш на нея само за да се възхитиш на красивата ретродекорация на станциите, запазена в автентичния й вид. Мотрисите, пътуващи по "жълтата" линия, са три миниатюрни вагончета, всяко от които има места само за 15 пътници.

Но истинските забележителности, ако перифразираме Екзюпери, се виждат само със сърцето. Част от тях се крият в атмосферата на вечерна Будапеща. В унгарската столица няма ясното разделение на заведенията на кафенета и ресторанти, както е в София. Любимите на младежите места наподобяват пъбове, където може да поседиш на едно безалкохолно, но може и да поръчаш гулаш или паприкаш. Дизайнът им съчетава колорита на старинния интериор в съчетание с ултрамодерни решения.

Въпреки че е родина на прочутото токайско вино, Унгария твърдо е ориентирана към бирата. Това е най-често поръчваното питие и то в наливния му вариант. Що се отнася до токайското, тъй като то е особено желан сувенир за туристите, важно е да се знае, че оригиналната напитка задължително е полусуха и с наситен кехлибарен цвят. Има и сухи вина под етикета "токайски", но ако помолите някой местен за помощ при избора, ще видите как ще

сбръчи презрително нос

Много са епитетите, отнасяни към Будапеща - "красавицата на Дунав", "другият Париж", "втората Виена", "перлата на Европа" и т. н. Към всички тях жителите на унгарската столица се отнасят с усмивка. Свикнали с архитектурните шедьоври край себе си, те единствено се тревожат да не би модерните билдинги да нарушат хармонията, която поколения архитекти са постигнали, съчетавайки историята, съвремието и идеята си за бъдещето.