Ей такива неща се случват във вчерашната преса... Повечето вестници усматрят добра възможност да поостроумничат по повод странното съвпадение между Кондолизините стъпки по родна земя, Волен Сидеровите напъни в Южния парк и труса на същата тая земя... Най е преуспял "Новинар" - "Земята тресна и Волен, и НАТО".

Не че сме чак толкова против глобусът да се освободи от тия две глобални сили - НАТО и Волен, но кой ще ни остане тогази, а? Май само един "Гергьовден", подсказва "Новинар" и скромно упоменува как въпросното правилно движение щяло било да чисти плажа в Созопол.

По разни фотоси из пресата възрастни атакисти с разкривени физиономии и опнати жили нещо вопият на възбог. Това ли е народът? И това.

Зад Сидеров проблясва тук-там една светла капка на надеждата - самата вождова другарка Капка. "Стандарт" обаче не се е посвенил и тази чистота да оцапа, хем не самичък, а с помощта на бившия вождов шофьор Любчо Куфара: "Винаги, когато е имало нещо по-сериозно, Капка конспиративно е правила така, че да не го науча." След това я нарича с обидно име. Грозно, Любчо! Грозно! До вчера - баш гавазин на новия Левски, а днес, така да му маскариш фамилията! И на вождовете не е лесно в тоя двуличен и хищен свят...

Примерно в "168 часа" един атакист от Добрич се обръща срещу бившите си другари: "В "Атака" останаха само подмазвачите начело с областния координатор..." А редом натегач от друга партия, опонент на първата, Гюнай Сефер, пък държи цялата зала да почете вожда му - Ахмед Доган, с минутно мълчание...

Можеш ли да имаш вяра на такива! Ще те закопаят по-сигурно и от най-силния земетръс.

Сигурно затова Кондолиза се усмихва загадъчно - знае, че най-близкото обкръжение е най-опасно. Явно затуй не си взема другар в живота, бедната: чувства, че в политиката често и най-нежната дружба става sleeping with the enemy - враг в постелята...