Чакам трамвая. В дупката на зъба ми се е завряло мазно парче от баницата, която изядох на закуска. Изправен пред дилемата билетче или баница, избрах баницата. И сега ще трябва да пътувам гратис, оглеждайки се за лютия като чеченец контрольор. Та, казвам, докато чопля с език жилавото парче баница от дупката на зъба си, погледът ми попада на билборда отсреща на кръстовището. На него някакво лайно размахва пред очите ми ключовете на 'бах ти лимузината.

Ай сиктир, викам си, как се уреди бе, браточка.

Отмествам поглед, да не се дразня. Но попадам на друг билборд, изпружил снага отсреща на кръстовището по диагонал на първия. На него мулат дъвче щастливо вафла. Зъбите му са големи, яки и бели като зъбите на мулат, който щастливо дъвче вафла на реклама за вафла върху софийски билборд.

Абе, браточки, абе това ли трябваше да сложите точно тук, до тоя подлез, където продават такива жилави банички, че всички ние, простият пролетариат, дето имаме по някоя дупка в зъбите, после чак до края на работния ден не можем да изчоплим жилавото парче баничка от дупката в зъба. И обръщам глава в третата посока. Там - върху третия билборд - някаква разхвърляна мадама ме кани с тайнствено изражение в будоара си. По съвършените й голи рамене блещукат розови листенца, а очите й обещават хиляда и една нощ. В лявата си ръка е стиснала кредитна карта за 20 000 без обезпечение, а с дясната дърпа някого за вратовръзката. Да, драматургията е запомняща се, копирайтърите и криейтив-директорите на рекламната агенция, сътворила посланието, бая са се напънали. Дотук добре. Ама аз като нямам вратовръзка, какво ще правим. И вкиснат, унило избутвайки с език жилавото парче баница от дупката в зъба си, което сякаш пусна корен там, отмествам глава в четвъртата посока. Там едно лъчезарно семейство щастливо валсира пред новия си дом. Тия сигурно са спечелили джакпота, викам си. И понеже трамваят още не идва, започвам да фантазирам - как аз съм стопанинът на някой от тия билбордове. Как си го наглеждам и си го доя. Как размахвам щастливо ключовете на лимузината си. Как със здравите си като на мулат, без нито един кариес зъби мога да схрускам не една, ами и две вафли, че даже, ако се наложи, и шоколадов макет на Кондолиза. Как някаква разхвърляна мадама, обсипана с розови листенца, ме мами в будоара си. И аз хем телом съм с нея, хем пък духом валсирам с жена си пред новия ни дом. В този миг трамваят идва. Вътре е тъмно, защото стъклата му са боядисани с реклама на тоалетна хартия. Няма лошо, викам си, така по-лесно ще пробутам стар билет на чеченеца, ако се появи. И окрилен от благоприятния развой на обстоятелствата, потеглям към местоработата.

Да бе, верно, забравих да се представя. Работя в бригадата по демонтаж на незаконни билбордове. Не мога да се оплача - по цял ден играем с момчетата табла. За разлика от другата бригада, дето поставят нови билбордове. Все ще успея да избутам до края на работния ден жилавото парче баница от дупката в зъба си.