Обществото е разделено за предлаганите от кабинета промени в образованието. Привържениците и противниците на ключовите идеи в правителствената стратегия за развитие на просветата се разпределят почти по равно. Това показва комплексно представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" за нагласите на гражданите към идеите за реформа. Изследването е поръчано от МОН и е представително за три групи - домакинства с деца в училищна възраст, домакинства без деца в училищна възраст и пълнолетното население на страната.

Най-диаметрални са мненията на анкетираните относно предвижданите промени в гимназиалното образование. Идеята на правителството да съкрати основното образование с една година - до 7-и клас, се подкрепя от 43% от пълнолетното население срещу 49% несъгласие. В същото време въвеждането на интензивно обучение по езици и компютри в 8-и клас на всички училища генерира голяма подкрепа - 76%.

"Главното опасение тук е, че по-краткото основно образование - до 7-и клас, ще ощети децата именно с тези важни дисциплини в 8-и клас", коментира Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч". Според нея хората не отчитат паралелното въвеждане на задължително обучение до 10-и клас, вместо сегашния 8-и. Тази мярка се подкрепя от 48% от пълнолетното население, отхвърлят я 45%. И тук анкетираните са изразили опасения как ще се гарантират правата на децата, решили да прекъснат обучение в 10-и клас и пожелали впоследствие да си доучат. Този проблем е адресиран в стратегията, но явно хората не са запознати, коментира Димитрова.

Идеята 11-и и 12-и клас да се обособят като втори гимназиален етап по желание на учениците се приема от 50%, 39% я отхвърлят. Матурите все още се приемат със съмнение - 36% от домакинствата с деца са "за", срещу 34% "против". 26% считат, че това трябва да стане, но училищата не са готови.

76% от пълнолетното население е съгласно, че мнението на родителите трябва да тежи при управлението на училищата. Вижданията на децата се считат за важни на 47%. Голяма - над 70%, е подкрепата за масово навлизане на тестовете като форма за изпитване.

"Не може да се твърди, че има консенсус, но има висока степен на подкрепа към ключови тези. Нужна е допълнителна разяснителна кампания", коментира Димитрова. Според нея обществото ще е по-чувствително към конкретните стъпки за реализиране на идеите.