Така се стекоха нещата, че станахме много добри приятели с човек, на когото дължах 3000 лв. и той вече не иска да му ги връщам. Трябва ли някакъв договор или пък някаква специална форма, за да съм сигурен, че след време няма да си ги поиска пак?





Случаи като поставения има много. Но малцина знаят, че Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) предвижда специален договор за опрощаване и някои правила, които е добре да се спазват.

Всъщност опрощаването е договор между длъжник и кредитор, с който последният се отказва от вземането си. Той е уреден в чл. 108 от ЗЗД и има като последица погасяването на задължението на длъжника. Опрощаването може да има за цел и придобиването на някакво право от страна на кредитора. Да речем, че той опрощава дълг от 5000 лв., но си запазва някаква вещ, картина, участие във фирма. По правило обаче опрощаването е подобно на дарствен акт, на подарък от страна на кредитора и обикновено има за цел точно заличаването на дълг на длъжник.

За да има договор за опрощаване, трябва да са налице няколко условия. Първото сред тях е да има наличност на правновалиден дълг, който да се опрощава. Този дълг може да е вещ, пари, акции, някакво задължение - например за извършване на някаква работа и т.н. След това трябва да е налице дееспособност на страните. Това означава, че кредиторът наистина трябва да има вземане от длъжника. Освен това ако опрощаването е с дарствено намерение, то кредиторът трябва да има способността, която се изисква при дарението т.е. да е дееспособен, да не е под ограничено или пълно запрещение. Освен това в тази дееспособност се включва и възможността за разпореждане с дълга. Така не може законен представител на дете да опрощава дълг към това дете. Не може родител, при когото живее детето, да каже, че не иска издръжката за него и я опрощава на другия родител. В този случай това може да стане само чрез съд.

На трето място е необходимо да има намерение за опрощаване. То не се предполага, кредиторът трябва недвусмислено да направи предложението и да изрази волята си чрез договора. В същото време трябва да се отбележи, че договорът за опрощаване не може да се наложи на длъжника. Той е страна по него и без неговото съгласие няма опрощаване. Това се отнася особено до случаите, в които става дума за опрощаване на дълг срещу придобиването на някакви права от страна на кредитора.

Този договор може да се сключи само между длъжник и кредитор, а не между някой от двамата и друго, трето лице.

Препоръчително е - включително и в конкретния случай, договорът да се сключи в писмена форма. Само така той ще може да е сигурно доказателство по Гражданския процесуален кодекс при евентуално бъдещо дело.

Освен това в някои случаи тази писмена форма е задължителна. Например по чл.225, ал.2 при опрощаване чрез дарение на движима вещ или на ценна книга. Тук дори е необходимо нотариално заверяване на подписите.

По принцип обаче договорът за опрощаване е неформален. Затова много често хората се подлъгват и вярват на честната дума на един или друг човек или пък не искат да го обидят с предложение да сключват писмен договор. В случая обаче е нужна повече предпазливост. Защото ако няма договор, във всеки един момент и при всяко разваляне на отношенията кредиторът може да си поиска вземането от длъжника.

Затова е най-добре да се сключи договор в писмена форма и дори да се заверят подписите пред нотариус.

По отношение на опрощаването е важно и едно нещо. При него се дължи данък по Закона за местните данъци и таксите, по същия начин и ред, както при дарението. А този данък по общо правило е 5 на сто върху сумата, стойността на вещта или пък на съответното право. Това са общите правила, посочени в чл.44,ал.2, чл.45 и чл.47 от ЗМДТ. Те се отнасят повече за отношенията между фирмите. Така ако една фирма е опростила дълг на друга, в едномесечен срок от опрощаването трябва да се подаде декларация в съответното поделение на Националната агенция за приходите по седалището на данъчнозадълженото лице. Данъкът се дължи от длъжника. Отписаните задължения се явяват приход за длъжника и извънреден разход за длъжника.