Нов модел за диференцирано заплащане на учителския труд представиха експерти на организирана от МОН и „Отворено общество" дискусия. Проектът предвижда държавата да не оценява отделните учители, а училищата като цяло. Тази оценка няма да влияе на гарантираната от държавата базова учителска заплата, но ще носи допълнителен плюс над нея за учителите в по-добрите школа.

Идеята е средствата за осигуряване на базовите заплати да съставляват 73% от общия бюджет за възнаграждения. Останалите 27% от сумата ще отиват за допълнително стимулиране на добрите училища, обясни Кольо Колев от агенция „Медиана", която е изработила проекта.

„При този модел държавата не казва как точно ще се определя заплатата на отделния учител, а само как ще се изчислява общият фонд за възнагражденията", обясни Колев. Според него разпределението на допълнителните пари на ниво училище трябва да зависи от директора. „Възможно е да се приложи смесен подход - част от допълнителната сума да се разпределя поравно между всички учители, част да зависи от преценката на директора", обясни Колев.

Допълнителният фонд за заплати ще бъде разделен на три. 60% от средствата ще отидат за бонуси на училища с добра оценка от външна атестация. 20 на сто ще е фондът за икономически ефективни школа, останалите 20% са за институции, които произвеждат висока добавена образователна стойност. Последният показател ще се изчислява, като резултатите на децата се сравняват с резултатите им няколко класа по-късно.

„Целта е училища, които работят с по-слаби ученици, но които са успели да им помогнат, да не бъдат наказани", обясни Колев. Според него основният акцент трябва да е върху оценката от атестацията, защото обществото е най-заинтересовано да знае общото ниво за дадено училище, а не на отделни педагози. Тази атестация ще зависи от нивото на знанията, установено чрез външна проверка (70% тежест), здравния статус на учениците(8%), безопасност (7%), административни фактори (10%) и възпитание (5%).

„Този модел стъпва на идеята, че следва да се стимулират добрите училища. Срещу това има един принципен аргумент - че може да се задълбочи още повече съществуващата разлика между училищата", коментира Петя Кабакчиева, председател на УС на „Отворено общество".

За диференциране на заплащането трябва да бъдат изградени 2 несъществуващи у нас системи - за външно оценяване на учениците в края на 4-и, 7-и, 10-и и 12-и клас, и за периодично инспектиране и оценяване на училищата. По-реалистично в момента е да се увеличи разликата във възнагражденията на учителите, получили някоя от 5-те квалификационни степени, считат експерти. МОН пък предлага да се въведат 4 учителски длъжности - младши учител, учител, старши учител и главен учител. Идеята е в по-горните групи да се преминава с изпит и това да носи финансов бонус за преподавателите.

Учителите в момента не са мотивирани да работят, обяви Кольо Колев. Изследване на „Медиана" сред 450 учители е показало, че 37% от тях се занимават в свободното си време със селско стопанство и животновъдство. Анкета сред 473 ученици от гимназиален курс пък установила, че само 20% могат да отговорят правилно на въпросите: на колко се равнява числото пи, къде се намира Балтийско море, кой е написал стихотворението „Хаджи Димитър" и какви са били САЩ и Русия през Втората световна война - врагове или съюзници?. „На фона на тези данни е разбираемо напрежението сред обществото при всяка претенция за вдигане на калпак на учителските заплати", коментира Кольо Колев.



ПРЕМИЯ

Допълнителни възнаграждения ще получат 155 452 работещи в системата на образованието за 24 май. Учителите ще получат по 146 лв., непедагогическият персонал - по 118, а помощният - по 79. Премията е за работещите в държавните и общинските училища, в детските градини и в обслужващите педагогически звена.